Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2008 02:44 - Господари на словото: американо-израелският тероризъм - Част 5
Автор: nwo Категория: Политика   
Прочетен: 6899 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 25.08.2008 02:46


Как ционистите спасяват евреите в годините на войната

 

          Втората световна война беше страшна трагедия за еврейския народ – една трета от тях загинаха, унищожени бяха най-здравите и традиционни общини. Защо стана това, защо този енергичен народ не можа да се спаси? Освен очевидните виновници, нацистите, имаше и други виновници, спомогнали за трагедията, кой – поради невежество, кой – поради равнодушие към чуждия живот, кой – поради идеологически причини.

          Известен анекдот разказва за замръзнало врабченце, спасено от кравешки тор и погубено от котка. “Не всеки, който те насира, е враг, не всеки, който те измъква от лайното, е приятел”. Тази детска история идва на ум, когато става въпрос за сложните взаимоотношения между евреите и ционисткото движение. Основният упрек към ционизма е, че това движение възниква за защита и спасяване на евреите, преди всичко на евреите от Източна Европа, но главната му цел става създаването и заздравяването на еврейска държава в Палестина. За постигането на тази цел ционисткото движение беше - и до ден днешен е готово! - да пожертвува интересите на евреите. Така стана и в годините на Втората световната война.

          За съветските хора това обвинение не трябва да бъде неочаквано: ционизмът е връстник на болшевизма и той се развива според лозунга “секат гората, хвърчат трески”. Но има и разлика: за болшевиките целта беше универсална – построяването на социализма в Русия и постигане на щастие за всички, а целта на ционистите е създаване на мощна държава в Близкия Изток, приемница на империята на Соломон. За постигането на тази цел всички средства са добри.

Когато се пенсионира, Шабтай (Сабатай) Бейт Цви, стар руски евреин, работил през целия си живот в архивите на Еврейската агенция в Тел-Авив, издаде през 1977 год. чрез самиздат (за сметка на автора) дебел том от 500 страници с дълго и мъгляво заглавие “Кризата на постугандийския ционизъм в дните на катастрофата през 1938-1945”. Тая книга остана незабелязана от широкия читател и нейните ужасяващи открития и изводи  за ролята на ционисткото движение в трагедията на европейското еврейство направиха впечатление на избухнала бомба едва след шест години, когато бяха цитирани от известния и напълно официален израелски историк Дина Порат. Оттогава книгата му многократно се използува от историците, които не винаги се позовават на автора и труда му.

          За да не се връщаме към това занапред, ще кажа, че под “постугандийски ционизъм” Бейт Цви има предвид ционисткото движение, оформило се още в началото на века, т.е. именно съвременния ционизъм – ционизмът на ХХ век. Според Бейт Цви, в началото на века в ционизма възниква криза: да се приеме или да не се приеме предложението на Англия за създаване на еврейска държава в Уганда. Загрижените за благото на еврейския народ са били за Уганда, но са победили “палестиноцентристите”, които и са поели курс към изграждане на еврейска държава в Палестина на всяка цена, каквото и да струва това на еврейския народ. В частност това беше демонстрирано в дните на тържеството на нацизма, когато загинаха 1/3 от европейските евреите: ционистите спасяваха само евреите, които се съгласяваха да се изселят в Палестина, а неционисткото еврейско движение не се ползуваше с голямо влияние.

          “През декември 1942 год., когато станаха известни мащабите на унищожаването на европейските евреи – пише Бейт Цви – бъдещият втори президент на Израел Шазар зададе риторичния въпрос: “Защо ние (ционисткото движение) не разбрахме какво става, защо нацистите ни хванаха по бели гащи?”, а друг участник в това заседание на лидерите на ционизма Моше Арам заявява: “Ние станахме неволни съучастници в убийствата.” (поради това, че не са знаели и не са взели мерки).

          Бейт Цви стига до извода, че ционистката организация се изхитрява “да не знае” за катастрофата чак до есента на 1942 год. – тъй като не искаше да знае.

          По-нататък Бейт Цви определя кога нацистите са решили да пристъпят към унищожаването на евреите: видимо през лятото на 1941 год. - първият документ за това е с дата 31 юли 1941 год. Унищожаването беше тайна и ако страните-противници на Германия знаеха за него, те биха могли да спрат, забавят, или да провалят изпълнението на неписаната заповед на Хитлер. Но ционистката организация не бе заинтересувана от огласяването, пък и се държеше безотговорно: още преди началото на Втората световна война през 1939 год., на ХХІ  конгрес на ционисткото движение в Женева, главата на ционистите и бъдещ първи президент на Израел Хаим Вайцман обяви война на Германия – не от името на евреите в Палестина, не от името на ционистите, а от името на целия еврейски народ. На 21 август 1939 год. това заявление беше публикувано и впоследствие то позволи на нацистите да твърдят: “Евреите разпалиха войната!”. Според Бейт Цви, това се дължи на егоцентричната позиция на ционистите, които винаги представят своята гледна точка за гледна точка на еврейския народ, без да ги е грижа за него.

          Ционистката преса се подчиняваше на указанията на лидерите си. Когато 16 март 1942 г. съветският народен комисар по външните работи Молотов публикува в печата сведения за масово избиване на евреи в Бабий Яр и другаде, на следващия ден, 17 март 1942 г., еврейските вестници на Палестина официално опровергаха тази информация: “Приказките за сто хиляди убити евреи са измислици и преувеличения”. Молотов пише за 52 хиляди евреи, убити в Киев; вестника на ционистите “Давар” препечатва тези сведения с уговорката: “По наши данни болшинството от загиналите в Киев не са евреи”. В другите вестници също не приеха данните на Молотов и дадоха свои данни: в Киев са загинали само хиляда евреи. Бейт Цви цитира десетки ционистки вестници и във всички има една идея – няма масово унищожение, всичко приказки за такова са измислици. “Не трябва да се раздухват слухове – писа вестник “Гацофе” – и така народът на Израел има много беди и не е нужно да се добавят измислени”. “Но не само пресата е виновна,” - пише Бейт Цви. – “Еврейското население на Палестина не искаше да слуша лоши вести от Европа.” И още: “Цяла армия от писатели, коментатори и журналисти набиваше в главите на читателите успокояващи описания и фалшиви обяснения”. Само опозиционната група “Брит Шалом”, привърженици на мира с арабите, повярва на писмото на Молотов, но никой не я слушаше.

          В това време, доказва Бейт Цви, лидерите на ционистите знаеха истинското положение на нещата - става въпрос не само за ционистите в Палестина, но и в Лондон и Ню Йорк. От тях не можеше да се очаква съчувствие: на едни (като Бен Гурион) не им беше до европейските евреи, други се възмущаваха, че евреите “позволяват да ги убиват”, а не се сражават като легендарните юнаци от библейските времена.

          За премълчаването имаше и парични причини. Бейт Цви подробно разказва за опитите на ционистите да привлекат големи парични средства “за спасяване на евреите”.

          На 18 януари 1943 год. известията за гибелта на евреите се разпространиха широко, стана невъзможно да се скриват и се наложи да бъдат обсъдени. На заседанието на ционистките лидери победи позицията на Ицхак Гринбойм: да не се дава нито стотинка за спасяване на европейските евреи и да не се разрешава да се извършва събиране на средства  за спасяване на евреите. “Това е опасно за ционизма, не можем да даваме средства от ционистките фондове за спасяване на евреи, тези пари са ни нужни за нашата борба. Ционизмът стои над всичко – това е нашият отговор на онези, които искат да ги разпиляваме за спасяване на евреите от Европа”. На това заседание Ицхак Гринбойм е бил избран  за “министър по спасяването на европейските евреи”...

          Ционисткото движение практически се отстрани от грижите за спасяване на загиващите. Бейт Цви привежда десетки цитати и протоколи от онези времена” “През май 1942 год. вождът на ционистите в Америка, Аба Хилел Силиер, определи две основни задачи, стоящи пред ционистите в Америка: национално възпитание и пропаганда на идеята за независима еврейска държава. За спасяването – нито дума. През октомври 1942 год. Бен Гурион определи трите основни задачи на ционизма: борба с ограничаването на имиграцията на евреите, създаване на еврейски въоръжени сили и създаване на еврейска държава. За спасяването – нито дума”.

          Ционисткото движение не само беше равнодушно към делото за спасяване на европейските евреи: то провали всички планове за спасяване в хода на Евианската конференция. На този факт Бейт Цви посвещава цяла глава от книгата си и в нея показва неограниченото влияние на ционистите в масовия печат и способността им да влияят върху умовете. Евианската конференция беше свикана през март 1938 год. по инициатива на президента на САЩ Рузвелт, за да се помогне на емигрирането на евреите от Германия, по това време включваща и Австрия. Отначало еврейският свят прие свикването на конференцията с възторг и даже й даде названието “Конференция на съвестта на света”. Ционисткото движение се надяваше, че конференцията ще даде Палестина за заселване на евреите и че ще бъде взето решение, задължаващо Англия – суверен на Палестина – да приема еврейски бежанци.

          Но това не стана – Евианската конференция се занимаваше с планове за спасяване на евреите, а не с планове за заселването им в Палестина. Всички участници в нея разискваха възможностите да приемат бежанци в страните си и не мислеха да оказват натиск върху Англия. “И тук радикално се измени отношението на ционистите към конференцията – пише Бейт Цви – възторгът отстъпи място на гнева и надеждите се смениха с разочарование. Беше отменено изказването на главата на ционисткото движение Хаим Вайцман: ако конференцията не мисли навеки да реши проблема на евреите чрез преселването им в Страната Израел – няма защо да се стараем”. Ционистката преса веднага поде истерична кампания: “Ние сме захвърлени и никой няма да ни утеши в този безсъвестен свят”.

          Неционистките наблюдатели бяха оптимистични: конференцията даваше надежда за приемане на всички потенциални емигранти в различни страни. Надеждата имаше основания и именно затова ционистите с всички сили се опитваха да торпедират конференцията. Бейт Цви привежда писмото на един ционистки лидер Джордж Ландауер до друг Стивън Вайс: “Особено ние (ционистите) се боим, че конференцията ще подтикне еврейските организации да събират средства за преселване на еврейските бежанци, а това ще навреди на събирането на пари за нашите цели”. Бейт Цви резюмира речта на главата на ционистите Хаим Вайцман: “За приемането на еврейските бежанци във всяка страна ще бъдат нужни много пари и, значи, ционистките финанси ще бъдат подкопани. Ако конференцията се увенчае с успех (т.е. помогне на еврейските бежанци да емигрират от нацистка Германия), тя ще нанесе непоправим ущърб на ционизма. Не дай си Боже страните-участници в конференцията да покажат своето великодушие и да поканят евреите от Германия в своите граници, евреите няма да дадат пари и англичаните няма да дадат разрешение за влизане в Палестина”.

          Така се отнасяха към идеята за спасяване на евреите и другите вождове на ционизма (на заседанието на всемогъщата Еврейска Агенция от 26 юни 1938 год. Гринбойм говореше за “страшната опасност от Евиан”, а самият Давид Бен Гурион обяви, че в случай на успех тя ще нанесе страшна вреда на ционизма. Главната задача на ционистите, изтъкна той, е да се снижи имиджа на конференцията, да се постараем да я провалим и да не допуснем вземане на решения.

          Така и постъпиха – на конференцията замина делегация с представители с най-нисък ранг и основното й занимание беше да разубеждава делегатите от другите страни: “Защо са ви еврейски имигранти?”

          В историята се е запазила само ционистката гледна точка: ционистите бяха разочаровани, че конференцията не е оказала натиск върху Англия и не е поискала преселването на евреите в Палестина. Ционистите саботираха усилията на всички западни страни да спасят евреите от нацистка Германия: по-добре е те да загинат в Дахау, отколкото да заминат в коя да е друга страна освен (бъдещия) Израел. Разбира се, през 1938 год. никой не е мислел за възможността от масово унищожение, но все пак е тежка отговорността на ционистите, провалили конференцията  и обективно помогнали за гибелта на милиони. Нали нацистите искаха само да се избавят от евреите и да ги депортират, но това не беше просто. Много евреи в Германия бяха немски патриоти  и не искаха да напускат страната си даже в условията на тежки гонения. Въпреки Нюрнбергските расови закони, погромите и дискриминацията, броят на ежегодно емигриращите евреи спадаше и достигна до 20 хиляди души. От 1933 до 1938 години от Германия емигрираха само 137 хиляди евреи. Тези бавни темпове сърдеха нацистите, които искаха бързо да се отърват от евреите. Евианската конференция трябваше да предложи ново място за живеене на немските и австрийските евреи.

          Имало е възможност за договаряне: Германия се е съгласила да не гони 200 хиляди стари евреи, а другите страни са били готови да приемат около половин милион души в течение на три-четири години, в т. ч. САЩ – сто хиляди, Бразилия – 40 хиляди, Доминиканската република – 100 хиляди и т.н. Бейт Цви подробно разказва как ционистите са проваляли  всички планове за емиграция на евреите – плана Рабли и другите. На заседанието на ционисткото ръководство на 12 ноември 1938 год. - два дена след “Кристалната нощ”, масовия погром на евреите в Германия - бъдещият министър на Израел Моше Шарет (Черток) заявява: “Еврейската агенция не трябва да бъде съучастник на емиграцията на евреите в други страни”. Ицхак Гринбойм, “министър по делата за спасяване на евреите”, изразява още по-остро: “Трябва да се провали организираната емиграция от Германия и да започне открита война срещу Германия, без да се замисляме за съдбата на немските евреи. Разбира се, евреите на Германия ще заплатят за това, но какво да се прави.

          Бейт Цви счита за грешка “войната с Германия”, започната от ционистите: според него, все още е било възможно договаряне с Германия, изглаждане на отношенията, а не да се взема курс на блокада, бойкот и изолация на Германия. Според него така е било възможно да се избягнат антиеврейските мерки.

          Ционистите проваляха всички опити за спасяване на евреите извън Палестина. Народите на света искаха да спасят евреите, но не върху руините на палестинските села, чрез геноцид на палестинците. Това не отговаряше на целите на ционистите. Те провалиха плана за заселване на бежанците на остров Минданао на Филипините, предложен от президента Рузвелт, плана за заселване в Британска Гвиана и в Австралия. Когато Чемберлейн предложи да даде на еврейските бежанци убежище и възможност да се заселят в Танганайка (сега Танзания), лидерът на ционистите в Америка Стивън Вайз възкликна: “По-добре нека загинат моите братя, евреите в Германия, отколкото да живеят в бившите еврейски колонии”. Разбира се, Вайс не си е представял, че вече гибел чака евреите на Германия, за него това беше само обрат на речта.

          Но и по-нататък, пише Бейт Цви, ционистите се отнасяха жестоко към еврейския народ. Така например през април 1942 год., когато вестите за унищожаването на евреите вече се разнесоха по света, “министърът на външните работи” на ционисткото движение заяви: “Не си струва да се занимаваме със спасяването на евреите, ако те не емигрират в Палестина”. В същото време Хаим Вайцман се възрадва, че така и не се е намерило убежище за евреите. Главата на ционистите в Америка Стивън Вайс даже прекрати изпращането на продоволствени пратки на евреите, умиращи от глад в гетата на Полша.

          Бейт Цви подробно обсъжда предложението на управника на Доминиканската република Трухильо да приеме сто хиляди еврейски бежанци (за да увеличи бялото население, да привлече капитал и да подобри отношенията си със САЩ). И тук ционистите се заеха с проваляне на това предложение. Само няколко десетки семейства се добраха до Санто Доминго и оцеляха. Пътят на другите бе преграден с всички сили от ционистките организации: Финансистите не даваха пари, моралистите предупреждаваха, че в Санто Доминго притесняват черните, пуристите писаха, че там са неизбежни смесените бракове. Към 1943 год. Хаим Вайцман можа с удовлетворение да каже, че този план е погребан.

          Една от най-кошмарните истории в книгата е свързана с корабите “Патрия” и “Струма”. В течение на години и десетилетия ционистката пропаганда твърди, че евреите-бежанци на този кораб са предпочели смъртта, когато не са ги пуснали в (бъдещия) Израел и се взривили. По-злобната ционистка пропаганда винеше за всичко англичаните - уж взривили “Патрия” и торпедирали “Струма”. През май 1942 год. Бен Гурион издигна лозунга: “Страната Израел - или смърт!”. На практика това означаваше, че ционистите не оставяха на евреите от Европа избор освен смърт или имиграция. На борда на “Патрия” имаше почти две хиляди бежанци, главно от Чехословакия и Германия. През ноември 1940 корабът се намираше в пристанището на Хайфа и се канеше да се отправи към остров Мавриций. Англия, суверен на Палестина, не можеше да пусне такъв брой нелегални имигранти срещу волята на народа на Палестина, но не искаше и смъртта на евреите, затова реши да депортира бежанците на остров в Индийския океан до края на войната. Но командуването на “Хагана”, нелегална ционистка еврейска организация от бойци – впоследствие тя точно поставя основите на израелската армия - реши да провали изселването и да взриви “Патрия”. Решението бе одобрено от “министъра на външните работи” на еврейската община в Палестина Черток-Шарет, а за изпълнението отговаряше Шаул Авигур, впоследствие един от ръководителите на израелското разузнаване. Меир Мардор заложи мина в дъното на кораба и тя се взриви около 9 часа сутринта. За 10-.15 минути корабът потъна заедно с 250 бежанци.

          Ако нямаше поредица от случайни фактори, жертвите щяха да бъдат още повече – “Хагана” искаше да взриви къде-къде по-голяма мина, но пристанището се охраняваше и не можаха да доставят такава на борда на “Патрия”. Не им се удаде и да взривят мината по средата на нощта – иначе навярно нямаше да има оцелели. Бейт Цви пише: “От национална солидарност противниците на тази акция мълчаха”, даже когато ционистите се опитаха да стоварят вината на... англичаните, самоотвержено спасяващи пасажерите на “Патрия”.

          Точната съдба на “Струма” е неизвестна, защото е оцелял само един човек, но Бейт Цви счита, че и тук диверсията е твърде вероятна.  (В наши дни се говори се, че по погрешка я е торпедирала съветска подводница). Ционисткото ръководство се отнесе спокойно към гибелта на бежанците от “Патрия”. “Тяхната жертва не е напразна” – каза Елиягу Голомб. Денят на депортацията на бежанците от “Атлантик”1 за мен беше по-черен ден от деня на гибелта на бежанците от “Патрия”, добави той, изразявайки кредото на ционизма: по-добре е евреите да загинат, ако не могат да бъдат доведени в Израел.

          Бейт Цви разказва за опита на религиозното еврейство в Америка да се срещне с президента Рузвелт през октомври 1943 год. с цел да получи помощ и спасение за загиващите евреи в Европа. Този опит бе провален от ционистите – в резултат на агресивната им намеса Рузвелт не прие делегацията.

          Бейт Цви се залови за своята книга през 1975 год. под влияние на по-злободневни събития. В това време Израел и ционистките висши ръководещи кръгове искаха да се затворят вратите на Америка пред емигриращите съветски евреи, което постигнаха едва през октомври 1989 год. Както и в дните на войната, ционистите и до ден днешен отказват на евреите правото на избор – те са длъжни да живеят в Израел. И затова те не се спират пред нещо – нито пред разпалването на антисемитизъм  в страните с еврейско население, нито пред натиск върху държавите, готови да приемат емигриращите евреи.

          Ционизмът и особено дясното му крило, управляващо сега в Израел, всякога лесно намира общ език с фашизма. През последните десетилетия това се изразяваше във военната и техническа помощ на военно-фашистките режими в Латинска Америка – от Пиночет в Чили до главорезите на Салвадор, а малко по-рано – съюза с Жак Сустел1 и ОАС, което доведе до историческото разминаване на ционистите с Франция на де Гол. Но и преди Втората световна война десните ционистки организации бяха очаровани от Мусолини и му предлагаха помощта си в борбата с Англия.

          Ционистите дружаха и с хитлеровите нацисти. Водещият социалист-ционист Хаим Арлозоров подписа съглашение за “трансфер на капитал и технологии”, което създаде изключително благоприятни условия за положително развитие на отношенията между ционистите на Палестина и Третия райх. Ционисткото движение легално действуваше в Третия райх и даже бе изсечен медал с шестолъчната звезда на Давид на едната страна и свастика на другата. За връзките на нацистите  и ционистите може да се прочете в книгата на американския евреин-троцкист Лени Бренер “Ционизмът във века на диктаторите” или в кратката, наситена с факти статия  на Марк Вебер “Ционизмът и Третият райх” (Mark Weber “Zionism and the Thrd Reich”, http://www.ihr.org/jhr/vl3/vl3n4p29_Weber.html).   

          През следвоенните години ционистите не се спираха пред нищо за постигане на целите си и не щадяха “своя народ”. Това се прояви в организирането на масова вълна на емиграция от Ирак, подробно описана от известния израелски журналист Том Сегев в книгата “1949”, а преди това – от близкоизточния кореспондент на английския вестник “Гардиан” Дейвид Хърст в книгата “Пушката и маслинената клонка” (Фабер и Фабер, 1977).

          Масовата емиграция на евреите от Ирак  бе провокирана от три взрива в синагогите на Багдад. С течение на времето се изясни, че взривовете са били извършени от агентите на израелското разузнаване. Друг мощен фактор бе непрекъснатите съобщения в американската проционистка преса за “наближаващи погроми” в Ирак (как това напомня разговорите за неминуемите погроми в Русия през 1990 год.!). Сасон Кадури, главен равин на Ирак, писа в мемоарите си: “Към средата на 1949 г. пропагандната война в Америка започна не на шега. Американските долари трябваше да спасят иракските евреи – независимо от това дали те се нуждаеха от спасение. На страниците на “Ню Йорк Таймс” и кореспонденциите от Тел-Авив всеки ден имаше погроми. Защо никой не питаше нас?... В Ирак започнаха да се появяват ционистки агенти, възползуващи се от общото напрежение в страната, обещаващи на евреите златни планини. Започнаха искания да се разреши масовата емиграция, иракското правителство беше обвинено, че преследва евреите”.

          Накрая, под натиска на демонстрациите и търговския бойкот, иракското правителство капитулира и издаде указ за масовото емигриране на евреите – практически за изгонването им. Няма защо да се изтъква, че в Израел иракските евреи не намериха златни планини – оказа се, че за тях е отредено дъното на обществото. Така ционизмът още веднъж показа жестокото си лице, завършва своя разказ Дейвид Хърст.

          По подобен начин бе организирана и масовата емиграция от Съветския съюз през 1990-1994 години. Пускаха се провокационни слухове за наближаващи погроми, те безкрайно се умножаваха, пропускани през призмата на западните агенции за новини и съчетани с разкази за прекрасния живот в Израел. След години срещнах в Йерусалим Ала Гербер, московска еврейска писателка, активна участничка в “делото Оташвили”.

          - Вие, израелците, трябва да ми издигнете паметник – каза тя. – Тъкмо аз ви изпратих милион руски евреи.

          Изясни се, че Ала Гербер (заедно с Щекочихин и Черниченко) е пуснала в етера дезинформацията за наближаващите погроми, с уж установена дата – 5 май. Създадената от тези слухове вълна на паническо бягство помогна за дестабилизирането на Съветския съюз и ускори разрушаването му. Разбира се, лъжите на Ала Гербер нямаше да въздействат така, ако не бяха многократно усилени от цялата пропагандна машина на ционисткия манипулативен апарат. Ако не беше тя, друг щеше да прошепна нужните слова -  и послушните медии щяха да ги поемат и заповтарят по същия начин – а неизкушените “съветски граждани от еврейски произход” щяха да се  повлекат като върволица да метат улиците на Тел-Авив, да стрелят по палестинските деца, да умират и да бъдат погребвани на неосветена земя зад оградите на еврейските гробища в далечна земя.

 

1990, 1994 г. 

Чингачгук и греблата

 

І       

На водещата интернетна страница на руската левица Лефт.ру (www.left.ru) забиха тревога: готвят се да построят черква на Мамаев Курган в Сталинград. Струва си да се цитира призивният текст: “Долу ръцете от Мамаев Курган! Преобладаващото мнозинство от защитниците на Сталинград бяха атеисти, а сред вярващите бойци на Червената армия имаше представители на различни религии. Затова (??? – И. Ш.) построяването на православна черква на Мамаев Курган е открита гавра с религиозните чувства на погребаните тук герои, които са изповядвали други религии, и оскверняване (?! – И. Ш.) на техните гробове. Построяването на православна черква на Мамаев Курган е необходимо юридически да се квалифицира като престъпно деяние, съзнателно насочено към разпалване на религиозна и социално-класова вражда  в нашето общество”. Призивът се подкрепяше и от редактора на Лефт.ру, призовал да се отговори с “война на войната на вандалите в раса и двуредни сака”.

          Няма да оспорвам своеобразната логика на авторите или да обсъждам старомодния стил. Изглежда част от руските левичари, обединени под знамето на Лефт.ру, се готвят да пренебрегнат съвета на Чингачгук и за втори път да настъпят същото гребло. Борбата с руската православна църква беше историческа грешка на болшевиките. Тази грешка доведе до гибелта на неизброими духовни съкровища, приказни храмове, древни икони и черкви, създадени от руския народ през неговата хилядолетна история. Тя вби клин между властта и народа, което спомогна за разпадането на СССР през 1991 год. Тази грешка прекърши историята на Русия и доведе до възникването на  онзи особен тип съветски човек, който малко се отличаваше от идеала, обрисуван от Жак Атали.

          Ще напомня, че Жак Атали, финансист и глобалист, писа: “Новият човек ще бъде свободен от каквито и да е “ограничаващи влияния” – от национални корени, културни традиции, държавни и политически пристрастия, даже от постоянни семейни връзки”. Но целта на Атали и другите глобалисти бе създаването на “цивилизация от чергари, несвързани един с друг и със света с нищо освен с универсалните финансови връзки”. С други думи, Атали, стремящ се да разруши и атомизира обществото, за да направи хората удобни обекти за експлоатация, и съветските борци с църквата обективно се оказаха в един лагер.

          Борбата с църквата беше част от общата програма за “отсичане на корените”. Новият съветски човек, израснал в хрущовските жилищни масиви и не познаващ църквата, се оказа лесна плячка за техническите ръководители на перестройката. Черквите на сибирските села, останали на дъното на Братското море (“Прощаване с Матьора” на Валентин Разпутин), станаха основа на богатствата на съседа ми, израелския гражданин Михаил Черни, собственик на целия руски алуминий.

          В международен контекст борбата на Съветската власт в първите й години с църквата повлия по най-потискащ начин  на съдбата на задграничните компартии. Опитът на италианските комунисти да препишат тази страница, не можа да пречупи инерцията на антитрадиционализма.

          По своята същност комунизмът и вярата Христова не само не са взаимно изключени, но са безкрайно близки един към друг. Идеята за братство между хората, съчувствието към слабия, проповядване на любов и труд лежи в основата и на двете учения. Пиша тези думи в Яфа, на палестинския бряг на Средиземно море, в страна, обхваната от гражданска и класова война. Виждам как Православната църква на Палестина, основната и древна църква на страната, заедно с местните комунисти и мюсюлмани поддържа борбата на палестинския народ против еврейските расисти. Така и Руската православна църква поддържаше борбата с немските расисти в дните на Втората световна война.

Според мен, издигането на православен храм в Сталинград е поправяне на историческа грешка, опит отново да се свърже в единно цяло историята на Русия, която не започва от 1917 год. Смятам, че е невъзможно създаването на обединено руското общество без преодоляване на разрива с църквата. Не говорим за “християнството въобще”, а за конкретното руско православие, неотделима част от руската национална душа. Фридрих Горенщайн в пиесата “”Спорове за Достоевски” се надсмива над идеята за “руски Иван Христос от Рязан”, но той се заблуждава. Християнството е станало синкретична* вяра, всеки народ го е преиначавал по свой терк, разбира се, вярата на Бургос и Мадрид не е идентична с вярата на Москва и Рязан. Борбата с православието е борба с Русия.

          Никой от нас няма право да говори от името на падналите. Но ако другарят Никифоров счита, че вечният покой на белоруските евреи, паднали на бойните полета, ще бъде смутен от православната черква, бързам да го успокоя. Пришълците, свързали съдбата си с руския народ, са знаели за православната му вяра. Не е случайност, че тримата най-добри руско-еврейски поети – Манделщам, Пастернак и Бродски – са приели православието. Такава е съдбата на малцинствата – когато днес руските момчета отиват да служат в израелската армия, те знаят, че ако ги убият, на гроба им няма да поставят кръст и да отслужат панихида. Там просто ще ги погребат зад оградата.

          Обръщението на другаря Никифоров към прокурора ми се струва неуместно и в частност неговото позоваване на “разпалването на религиозна вражда”. Сталинград е руска провинция и всеки мюсюлманин, евреин или будист разбира към каква вяра се придържат местните жители.

          Удиви ме, че редактора на интернетната страница другаря Баумгартен, който неотдавна предлагаше да се “борим за патриотизъм”, не е разбрал, че патриотизмът на Русия е неотделим от православието. Той беше прав – патриотизмът е необходим в борбата с настъпващия глобализъм. Но, при цялата любов към съветската епоха, на нещата трябва да се гледа трезво. Възкръсването на Русия е невъзможно без опазване и заздравяване на духовността.

          За Русия, както и за целия свят, в най-близко време предстоят големи изпитания. Имануил Валещайн в книгата си “Краят на познатия ни свят” изрази усещането, че светът стои на кръстопът и вече не може да живее по старому, както е живял през последните 500 години. В течение на следващите 20 години ще възникне нов свят и в него ще живеят децата ни. Занапред има две основни алтернативи. Едната от тях е стръмна обществена пирамида, където на върха стоят господарите, а долу – еднообразни стада от роби, лишени от родина, вяра и корени. Този вариант е описал Джек Лондон в своята “Желязна пета”. За него мечтае  авторът на “Руската разперена птица” Елиезер Дацевич-Воронел в своята поема “Последните хора” (отпечатана във вестник “Завтра”). Втората алтернатива още не е ясна, но в най-общи линии, това е идеята за братство между хората, запазили своите скъпоценни корени, традиции и индивидуалност. Руските леви сили трябва да помнят за съдбата на Антей и да не се откъсват от своята земя, но в същото време да не забравят и за великото братство между народите.

 

ІІ

          Засега е излязъл само първият том на книгата на Александър Солженицин “Двеста години заедно”. Това безспорно е важен и нужен труд, опит да се напише алтернативна история на евреите в Русия. Някои страници на книгата отварят очите на читателя за истинското положение на нещата. Такова е на първо място обективното освещаване на историята на погромите. За мнозина от нас (в това число и за мене) еврейските погроми в царска Русия са били планирани масови убийства в мащабите на Сабра и Шатила, но Солженицин доказва с числа и данни, че това са били стихийни, неорганизирани протести, с преброени жертви от двете страни, често провокирани от еврейските бойни дружини. Лесно ми е да повярвам в това - свидетел съм на погромите срещу гоите в Палестина.

          Отмяната на крепостното право болезнено е ударило евреите, пише Солженицин, а другият удар е станал монополът върху водката. И в това е лесно да се повярва – евреите в Америка забогатяха от контрабанда с алкохол през дните на “сухия закон”.

          Но главният тезис на А. Солженицин остана непряко изразен от прекия текст на книгата. Според моето разбиране, може би не съответствуващо на замисъла на автора, той е примерно такъв. Русия получава в наследство западните територии, части от Полша и Литва, където в състояние на уравновесена стабилност са живеели евреите. Там, в своите традиционни земи, евреите достигат до някакво устойчиво състояние, до равновесие на силите с поляците и другите народи. Появяването на Русия с нейните простори събужда евреите от вековния им сън - за това още повече спомага и политиката на царското правителство, поело курс към еманципация на евреите.

          “Кому е пречело, че детето спи?” – пита руският поет, упреквайки пробудилите Ленин петрашевци1. Събудилото се еврейство се втурва към властта, но пътят му към нея е блокиран от руското дворянство и руската интелигенция. Революцията и гражданската война измитат конкурентите от пътя и евреите идват на власт в Русия.

          Това е напълно възможен (макар и не единствен) прочит на историята. Както и да е било, факт е, че огромното относително тегло на евреите в революцията и по върховете на руското съветско общество повлиява върху съдбата на Русия.

          Според мен, с този фактор е свързана и историческата грешка на борбата с православието. Макар евреите-революционери да са се отказали от юдаизма, да са излезли от еврейската община, да са отхвърлили властта й над тях и да са вдигнали знамето на интернационализма, те определено не са съумели да се откажат напълно от идеите, усвоени с майчиното мляко. Ще покажа три напълно еврейски национални черти, които по съдбоносен начин повлияват на съдбата на Съветския съюз.

          Първо, това е равнодушието към природата и заобикалящата ни околна среда. Еврейският народ, създал се в градовете, е сляп за природата и не разбира уникалността на всеки природен пейзаж. Виждам това в Израел, където реките са отровени, природата е осакатен, а националният поет мечтае “да облече страната в рокля от бетон. ”Но виждам същото явление и в Русия, и в Америка, две страни, на които най-активно е повлиял еврейският гений. Оттук произтича и неразбирането на човешката привързаност към мястото. Евреинът не е привързан към дадено място, всеки град за него е приемлива среда за обитаване. Затова ръководещият евреин няма да се спре пред изселването на селата или пред унищожаването на природата. В Израел това се изразява в масовото изгонване на коренното население през 1948, но и в Съветския съюз с неговото силно еврейско влияние са ставали масови преселвания – при разкулачването, при създаването на изкуствените морета, при усвояването на целините. Евреин, способен да се влюби в конкретно място и пейзаж - за разлика от тази или онази универсална идея - престава да бъде евреин.

          Второ, това е омразата към християнството. Талмудическият юдаизъм е възникнал върху руините на древния библейски юдаизъм като противник на християнството. Няма да досаждам на читателя, ще кажа само, че цялата история на равинския юдаизъм е история на война с Христос. Понякога това отношение се изразява в масови убийства, като например в 614 година, когато евреите посичат християните на Палестина (за това може да се прочете в сайта (интернетната страница) на Еврейския университет), а понякога – в разрушаване на черкви или в антихристиянска пропаганда. Даже и днес големите американски вестници със собственици евреи водят борба с християнството и то с голям успех. Евреите не познават и не разбират идеите за хуманизъм и братство, провъзгласени от Христос. Когато ги осъзнаят, престават да бъдат евреи.

          Трето, това е вярата в еврейската изключителност. Негова производна е лекото отношение към живота и имота на гоите. В Палестина еврейски заселници посичат цяло село в отговор на убийството на един евреин. Също така идват на ум масовите екзекуции и конфискации в Съветския съюз през 20-те и 30-те години и в частност наказването на хора, отзовали се лошо за евреите. И днес виждаме в московските вестници думите “молим кавказци да не се обаждат” и нищо, небето не пада на земята, а в същото време реакцията на антиеврейските забележки е едва ли не истерична. Друга производна – пренебрежителното отношение към местните и национални особености, което изглежда като интернационализъм или космополитизъм, но, всъщност, е израз на вярата в еврейската изключителност. Без нея евреинът не е евреин.

          Тези характерни особености на евреите повлияват върху съдбата на Русия, Палестина, Америка и, в по-малка степен, на съдбата на други страни, където живеят евреи. Тези черти не са биологични, а социални, обусловени от социалните функции на еврейството. С тях можем да се борим, но те трябва да се отчитат. Една от грешките на Съветската власт се изрази в неспособността й да ликвидира влиянието на еврейството, както бяха ликвидирани другите експлоататорски класи, помещиците, фабрикантите, кулаците. Става дума за ликвидиране на социалната роля на евреите, а не за физическа ликвидация. 

          Еврейството на първо място е социален феномен. Внукът на трирски равин, израснал в лоното на църквата1, Карл Маркс, пише: “Организация на обществото, премахваща предпоставките за търгашество, а следователно, и възможността за търгашество, ще направи евреина невъзможен. Неговото религиозно съзнание ще се разсее като унила мъгла в действителния, животворен въздух на обществото... Ние откриваме в еврейството проява на общия съвременен антисоциален елемент, достигнал до сегашната си степен на историческо развитие с ревностното участие на евреите; този елемент в такава висока степен на развитие по необходимост трябва да се разпадне. Еманципацията на евреите в крайното й значение е еманципация на човечеството от еврейството”.

          През 1942 год. в Освиенцим младият полски евреин-марксист Абрам Леон е написал главната си книга “Еврейският въпрос – марксистка интерпретация”. Той загива през 1944 год., но книгата оцелява и има голямо значение за марксисткото разбиране на еврейството, за разлика от буржоазното, ционисткото и расистко-антисемитското. Оттогава тя е преиздавана многократно, а през тази година излезе ново издание на английски. Абрам Леон е определил еврейството като народ-класа. Според него евреин е онзи, който желае да стане лихвар или да трупа състояние от даване на недвижими имоти под наем. Потомъкът на евреи, който е искал да се труди, е приемал християнството или исляма и е ставал испанец, турчин, украинец, руснак. Има много документи, потвърждаващи тази позиция: през средните векове поляците, французите, турците, желаещи да се занимават с лихварство, са приемали юдаизма.

          Лихварството, търговията с роби, арендаторството, контрабандата, търговията с алкохол, търговията с жени – всички тия антисоциални (според определението на Маркс) занятия са избрани “професии” за средновековната каста на юдеите. Добрият човек Антон Баумгартен  на страниците на Лефт.ру пише: “Европейските властелини са разрешавали само на евреите да се занимават с това “нечисто” дело”. Видимо, той не е запознат с думите на Маркс за “ревностното участие на евреите “ в тези дела. Книгата на Александър Солженицин подробно описва безуспешните опити на царските власти да “смъкнат евреите на земята”. Предците ни са предпочитали сделките си. Докато са съществували местни елити, мястото на тази полукриминалната каста в обществото е било напълно определено и невисоко. И само след гибелта на този елит юдейската каста се е издигнала до върховете на властта.

На времето братята Стругацки описват този процес в романа си “Трудно е да бъдеш бог” (цитирам по памет): “Ликвидираш ли едрите грабители, дребните веднага ще заемат мястото им”1. Подобен процес се е извършил в Южна Италия през 1944 год., когато американците унищожават фашистката партия: мястото й веднага се заема от сицилианската мафия. Ликвидирането на дворянството, помещиците и буржоазията в Русия  разчиства пътя на юдейската каста – тя успява да заеме командните висоти и след унищожаването на социализма. Интересното е, че много учени от еврейски произход през 30-те години са писали за тази опасност, на сходни позиции е стояла и Еврейската секция на Наркомнаца. Но поради редица исторически създали се причини съветската власт не е довела докрай работата по реабилитацията и еманципацията на евреите. Бащите ни останаха влиятелни членове на обществото и спомогнаха за разпространяването на идеите на капитализма след идването на Горбачов на власт.

          Затова, според мен, на определен етап от развитието на обществото борбата с еврейството може да се счита за класова наравно с борбата против помещиците и банкерите. Нали евреите са такава наследствена каста, каквито са и помещиците. Човек не избира дали да се роди в семейството на помешчик, дворянин или евреин. В наши дни, когато практически напълно са загинали културата на езика идиш и юдаизмът като религия, кастовата същност на еврейството, за която са писали Маркс и Леон, стана още по-очевидна.

          Норман Финкелщейн привежда думите на американския еврейски писател Филип Рот: “Американското еврейско дете наследява от своите родители не Закона, не езика, не Бога, а психологически отпечатък на следните думи: “Евреите са по-добри от другите”. Това “по-добри от другите” обикновено се изразява в материалния отношение. Действително, американските евреи безкрайно забогатяха и заеха ръководни позиции в американското общество. Но “по-богат” не означава “по-добър”. Нещо повече, преуспяването в бизнеса и в други тъмни дела показва нравствен ущърб, доказва душевно изкривяване. Нормалният човек не притежава качествата, необходими за успех в света на капитализма. За да преуспееш в Содом, трябва да бъдеш човек  с особен характер и на първо място – непоправим егоист и поклонник на Мамон.

          Антон Баумгартен привежда имената на множество “добри евреи”. Той със същия успех би могъл да приведе и имената на мнозина “добри дворяни”, включвайки Ленин и Дзерджински. Марксизмът, за разлика от нацизма, не вярва в биологичната негодност на евреина (или буржоата), но отбелязва неговата социална опасност. В това време, когато дворяните в Русия преминаха през сериозна и болезнена реабилитация (с труд, с намаляване на правата, с ограничение в заеманите длъжности) и престанаха да бъдат отделна класа, потомците на евреите не бяха еманципирани докрай в съответствие с разбирането на Маркс, т.е. не престанаха да бъдат евреи.

          Впрочем, в “списъка на Баумгартен” има доста крайности. Според него, всеки потомък на евреин вече е евреин. В такъв случай в Русия има много милиони евреи  - според Баумгартен. Даже ортодоксалната еврейска линия не смята така, а се ограничава с деца на еврейски жени, неприели християнска вяра. Евреин е този, който 1) счита себе си за евреин и (не “или”) 2) когото другите считат за евреин. При такова реално определение от списъка ще изпаднат и Бродски, и Манделщам, и Кагарлицки, и самият Маркс.

          Победата на капитализма в Русия се превърна в средство за проверка. Ако даден евреин остава беден и не възхвалява победата на богатите, той просто престава да бъде евреин. Ако руснак забогатява чрез финансови спекулации, той става евреин. Между впрочем, ние, жителите на Палестина, виждаме всекидневно богати етнически руснаци, влюбени във всичко еврейско.

          В този анализ няма нищо обидно за потомците на евреи. С грабеж са се занимавали и бароните-разбойници, но потомците им не се срамуват от предците си. Предците на днешните исмаилити са били страшни убийци. Ние не сме длъжни да следваме пътя на предтечите си, още повече че дядовците прекрасно са разбрали порочността на еврейската община и са се опитали да скъсат с нея.

          Евреите-комунисти от 30-те години са разбирали това по-добре от нашите съвременници, защото за тях еврейската община е била до неотдавна позната реалност. Съветвам ви да прочетете книгата на еврейския съветски историк-марксист Саул Боровой, написана от него в средата на 30-те години и издадена неотдавна в Израел. В сборника му “Еврейски хроники от ХVІІ век” Боровой описва еврейското общество в Украйна от времето на Хмелницки*, без да го оправдава, както е обикновено става в наши дни. Върхушката му са едрите арендатори – собственици на недвижими имоти, които дават под наем. Те са изстисквали от селяните шест пъти повече, отколкото са изстисквали помещиците, защото арендаторите не мислят за утрешния ден. До тях се нареждат едрите лихвари и банкери, търговци  и прекупвачи, а по-ниско – подарендатори, управляващи, продавачи, посредници. “По отношение на селяните цялата тази маса от евреи, зависещи от главния евреин-арендатор, са съучастници в престъпленията на панските богаташи”. Значителна прослойка е съставлявало многобройното и разклонено еврейско духовенство, включващо представители на “идеологическите професии”. Те непосредствено са зависели и са били свързани с върхушката на общината.

          Така се е създала еврейската структура, която възкръсна пред очите ни след 1991 год.. Както пчелата инстинктивно строи кошер, така се изгражда и еврейската община с нейните нови богаташи, изкупуващи вестниците и списанията и поддържащи цяла армия от представители на “идеологическите професии”.

          Антон Баумгартен пише: “Ако не беше рухнал Съветският съюз, “Березовски и сега щеше да продължава да изработва математически модели за социалистическата икономика. Гусински щеше да организира производството на прекрасни съветски филми. Чубайс щеше да преподава политикономия на социализма в своя ВУЗ. А Марк Захаров и Ото Лацис щяха да продължават да възпяват труда на съветските хора на сцената и в публицистиката – дори и да правят това през зъби”. Според мен, трагедията от 1991 год. беше обусловена именно от факта, че преди това неработещите модели на социалистическата икономика е създавал именно Березовски. Чубайс е преподавал социализъм, в който не е вярвал, а Захаров и Лацис са разпространявали възгледите на зреещата нова буржоазия.

          Затова и днес, когато евреите се намират в зенита на властта, да припомним една от задачите на социалистите, поставена от Карл Маркс: “Еманципацията на евреите е еманципацията на човечеството от евреите”.




Гласувай:
0



1. анонимен - Православная женщина приглашает!
23.11.2011 03:54
<a href=http://www.isfarinka.ru><img>http://www.isfarinka.ru/e107_images/banner_300.gif</img></a>

Форум для православных людей. Работаем уже давно, хороший дружный коллектив.
Помогаем советами, утешаем в скорби. Делимся новостями и впечатлениями.
Может быть и Вы к нам ? ))

<b>Читайте на Нашем сайте:</b>

<a href=http://www.isfarinka.ru/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?5691>молитвы о упокоении</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/news.php?item.729.41>каменобродский мужской монастырь</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/>вопросы и ответы</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?3916>поздравления с успение пресвятой богородицы</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?4328.30>форум почаев</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/e107_plugins/forum/forum_viewtopic.php?1407>вопросы к священнику о браке</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/news.php?item.28.2>божественные тайны и духовная жизнь</a>

<a href=http://www.isfarinka.ru/news.php?item.572.11>кому молиться перед экзаменом</a>
цитирай
2. анонимен - payday loans online 358 16481
19.10.2012 20:40
[url=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#8144]payday loans online[/url] - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#890>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#9095 payday loans online
цитирай
3. анонимен - payday loans 849 18889
20.10.2012 02:33
[url=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#12688]payday loans[/url] - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#14086>payday loan</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#2301 payday loans
цитирай
4. анонимен - buy viagra online 569 4935
20.10.2012 02:40
[url=http://buyviagraonlinemall.com/#13074]buy generic viagra[/url] - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#17375>generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#6272 buy generic viagra
цитирай
5. анонимен - buy cheap kamagra 11809
20.10.2012 13:33
[url=http://orderkamagranow.com/#wjagw]kamagra jelly 100mg[/url] - <a href=http://orderkamagranow.com/#wdkdi >cheapest kamagra</a> , http://orderkamagranow.com/#adnlt buy kamagra online
цитирай
6. анонимен - payday loans 715 4497
21.10.2012 21:32
[url=http://paydayloansveryquickly.com/#3358]payday loans[/url] - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#14440>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#8429 payday loans
цитирай
7. анонимен - cialis online 546 10307
21.10.2012 21:51
[url=http://buycialisonlinesafe.com/#17156]cialis online[/url] - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#4432>buy cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#17891 buy generic cialis
цитирай
8. анонимен - order viagra 2889
22.10.2012 01:24
[url=http://ordercheapviagrahere.com/#atmcv]viagra without prescription[/url] - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#gnrfr >buy viagra online</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#zvzer cheap viagra
цитирай
9. анонимен - levitra online 8795
22.10.2012 22:36
[url=http://orderlevitrahere.com/#aahck]buy generic levitra[/url] - <a href=http://orderlevitrahere.com/#aldvk >levitra 20 mg</a> , http://orderlevitrahere.com/#almgy levitra online
цитирай
10. анонимен - cialis online 17475
23.10.2012 01:27
[url=http://ordercheapcialishere.com/#ibisr]cialis 20 mg[/url] - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#metss >buy cialis</a> , http://ordercheapcialishere.com/#pphgo cialis 20 mg
цитирай
11. анонимен - buy cialis online 9418
24.10.2012 15:15
[url=http://cialisstorehere.com/#iudgg]buy cialis online[/url] - <a href=http://cialisstorehere.com/#kbnkv >buy cialis online</a> , http://cialisstorehere.com/#wvlpe buy cialis online
цитирай
12. анонимен - cheap viagra 9975
25.10.2012 15:00
[url=http://viagrastorehere.com/#srydu]buy viagra online[/url] - <a href=http://viagrastorehere.com/#mliyv >cheap viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#stpgq viagra online
цитирай
13. анонимен - levitra without prescription
26.10.2012 04:42
If you want to buy levitra use keywords [url=http://onlinelevitrabuy.com/#9049]order levitra[/url], <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#2235>buy cheap levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#9541 online
цитирай
14. анонимен - kamagra online 5010
26.10.2012 08:27
[url=http://kamagrastorehere.com/#ofcqm]kamagra online[/url] - <a href=http://kamagrastorehere.com/#qrmqj >generic kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#ugemz buy kamagra
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nwo
Категория: Политика
Прочетен: 1869927
Постинги: 49
Коментари: 415
Гласове: 285
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031