І

          Неизказано красива е Палестина през пролетта, през февруари. Белият пламък на цъфтящия бадем озарява планинските долини, а ливадите се превръщат в килим от цветя. Ярко е синьото небе над зелената земя, напоена от вчерашния дъжд, морето е гладко като стъкло, а затлъстелите бели овчици се претъркулват през хълмовете. Авторът на времето е равнодушен към човешките горести или знае онова, което ние не знаем. На шестнадесетия месец от войната се пукна фикцията за Палестинската автономия  и нейните острови се превърнаха във верига от концлагери. От време-навреме по натиканите в концлагерите хора стреля с ракети израелската армия. В центъра на Рамала и на края на Набулус стоят израелски танкове. Ясер Арафат, президент на палестинската автономия, седи под домашен арест.

          Юдейската война с палестинците  продължава да набира обороти, плавно превръщайки се в интегрална част от Третата световна война - американо-израелската война против непокорните народи. От зона на местен конфликт Палестина става фокус на световно противостоене. През 30-те години Испания беше опитен полигон на фашистите. В боевете под Уеска, “където камъкът е сив” и в небесата над Герника фашистите пробваха методите и идеологията си, търсеха съюзници и проверяваха съпротивата на противниците. Там се подготвяше настъплението срещу Москва и Сталинград. Палестина – това е Испания днес. Тук отработва похватите си новата чума, заплашваща света. Ако не я спрат тук, тя ще дойде при вас.

          Главният съюзник на Израел, американските служители на Мамона* имат свои политически цели, неограничаващи се с Близкия Изток. В израело-палестинското противостоене те поддържат Израел. Какви са целите на партньорите – ционисти и мамонци – в Палестина? Томас Ман в романа си “Йосиф и неговите братя” сравнява историята с дълбок кладенец, в който се виждат безкрайни многопланови отражения. Развивайки това сравнение, може да се разгледа многоплановостта на процесите, развиващи се в Палестина.

ІІ

          В един фантастичен разказ хората освобождават - без да искат - чудовище от многовековно заточение. То се нахвърля и изяжда мирно стоящия човек с думите “Харесва ми спокойната протоплазма”. Друг открива огън по чудовището. Но то изяжда и него, пояснявайки: “Харесва ми и активната протоплазма”.

          С такова чудовище се сблъскаха палестинците. След войната през 1967 год., докато палестинците още не бяха се ориентирали в намеренията на евреите, те седяха тихо и мирно в своите села. Струваше им се, че израелците са новите колонизатори, дошли на смяна на англичаните и турците. Ще налагат данъци, ще грабят по малко, но може да се живее. “Добре! – каза ционисткото чудовище. – Обичам спокойната протоплазма” и конфискува 90 % от палестинските земи.

          Избухна Интифадата, народното въстание. Вчерашните селяни и жени окачиха по себе си динамитни шашки и тръгнаха да се взривяват по улиците на еврейските градове, повтаряйки подвига на Матросов. “Добре! – каза ционисткото чудовище. – Харесвам и активната протоплазма”  и заточи 3 милиона души в израелските концлагери, като успоредно с това подхвана неограничен обстрел на палестинските лидери и ускори конфискацията на палестински имоти.

          Положението на палестинците е като в блокирания Ленинград през Втората световна война. Израелските войски поставиха в обкръжение всеки палестински град и всяко село. Пътищата се преградени, въведен е всеобщ комендантски час, ракетните обстрели и танковите заграждения превръщат живота на палестинците в ад. Шарон, този израелски Скорцени*, ознаменува за себе си победата на юдео-нацизма като господствуваща идеология. Равняването по немския нацизъм не е словесна фигура. Вестник “Хаарец” от 27 януари 2002 г. съобщи, че на заседание на израелския генерален щаб е било решено да се справят с обсадената палестинска Рамала, “използувайки немския опит за потушаване на въстанието във Варшавското гето”. Израелските военни бяха съблазнени от малкото загуби на нацистите при ликвидирането на Варшавското гето. Либералната опозиция меко протестира срещу линията на Шарон. Както писа навремето Иля Еренбург, активистите искат да пречукат омразните им гои, а либералите протестират и предлагат да ги погубят тихомълком.

          В идеалния вариант израелците искат Палестина без палестинци. Шарон се надяваше да изпъди палестинците с глад. По-богатите хора с връзки и роднини в чужбина действително заминават, за да изчакат “по-добри времена”. Този метод има недостатък: евреите бягат къде-къде по-бързо. Острата икономическа криза, липсата на туристи, сриването на компютърната промишленост, падането на курса на шекела, затварянето на хотелите подтиква енергичните израелци да търсят “където е по-добре”. Младежта се преселва в Лос Анджелис и Ню Йорк, възрастните хора – в Прага и Берлин. Мнозина се връщат в Русия. Мястото им заемат руски и украински безработни, “спомнили си” за еврейските си корени, самотни майки, старци-пенсионери.

          Затова Шарон постоянно усилва терора, надявайки се по-бързо да сломи волята палестинците за съпротива. Палестинците са кротък народ, по характер близки до белорусите, но белорусите показаха на нацистките окупатори откъде изгрява слънцето. Шарон постоянно вдига летвата на терора: все по-често израелските танкове влизат в палестинските градове. По начало те се изтегляха на следващия ден, но когато световната общественост свикна с присъствието им в палестинските села и градове, танковете останаха в Тул-Карем и Рамала. Стига нещата да позатихнат малко -  и Шарон изпраща убийците си срещу палестинските лидери. Четирима палестински активисти бяха измъчвани до смърт и изгорени в Набулус, на което палестинците отговориха с безредна и малко резултатна стрелба в центъра на еврейския Йерусалим.

          Евреите имат начин смъртно да ударят по палестинците, а може би и да предизвикат стълкновения с такъв размах, че в резултат болшинството от палестинците да бъде изгонено, депортирано или унищожено - според израелския план  “Варшавското гето”. Този начин е завземането на главната йерусалимска джамия “Ал-Акса”. Прекрасният архитектурен комплекс на джамията, създаден от арабските строители на Омейадите и Абасидите, е откритият нерв на Палестина. На неговото завземане палестинците ще реагират по-силно, отколкото руснаците на превръщането на храма на Покрова в магазин за кошер ска храна. През 1996 год. тогавашният израелски премиер Биби Нетаняху прокара подземен ход край джамията и в кървавите безредици загинаха 90 души. Когато Шарон в съпровод на хиляда охранители нахлу в джамията през 2000 год., започна Интифадата Ал-Акса. Всяка провокация с джамията се превръща в голямо кръвопролитие.. Неотдавна израелското правителство взе решение да завземе джамията и да я превърне (цялата или една част) в синагога. Когато се престъпи към осъществяването на този план, никой не може да каже какво ще се случи.

ІІІ

          Зад злобния рационализъм на ционисткия план в глъбините на кладенеца могат да се видят и по-мрачни слоеве. Юдейските окултисти вярват, че Палестина е приказният остров Буян, където в яйце е сложена игличка, залог за живота на християнския свят. Според тях, унищожението на християнството в Святата земя  и изграждането на еврейски храм на мястото на джамията Ал-Акса ще доведе до пълното тържество на юдейската идеология в света. За тях завземането на джамията  не е средство за провокиране на голям палестински погром, а овладяване на Пръстена на Силата. Смазването на църквата е още по-необходимо. Нали православните палестинци са преките потомци на първите християни, на апостолите и на братята на Христос. Ако ги няма, ще се разпадне връзката на времето и ще рухне църквата на Христа. Вместо Храма на Гроба Господен център ще стане Третият юдейски Храм, а християнството ще бъде позабравено или преосмислено в духа на юдео-християнството.

В Америка тези представи са широко разпространени и сред гоите. “Църквата на Антихриста”, растящо юдео-християнско фундаменталистко “евангелистко” движение, според техните думи, обединява 60 милиона души. Те вярват в избраността на евреите, а не в църквата на Христос. Те охотно събират пари за нуждите на ционистите. Член на “църквата на Антихриста” е Джордж Буш-младши.

          Християнските църкви на запад не са способни да защитят християните на Святата земя, тъй като самите те се нуждаят от защита. Русия на Православието и Комунизма ги защитаваше, но сега и тя преживява трудно време. Дух и вяра са останали в страните на Исляма. Преди завземането на джамиите израелското ръководство трябва да неутрализира мюсюлманските страни. Тази задача са поели главните съюзници на ционистите в Съединените щати. Спусък стана ударът по Пентагона и Уол-Стрийт на 11 септември 2001 год. Ние не знаем те ли са организирали самолетния таран или само са съумели да се възползуват от него, но войнствените речи на Буш против Ирак и Иран имат за цел за принудят мюсюлманските страни да заемат отбранителна изчаквателна позиция и да не се намесват в ционисткия план.

          Не е задължително да вярваш в кабалата*, за да се опасяваш от това развитие на събитията. Идеологическата победа на окултния юдаизъм ще засили “църквата на Антихриста” и лавиноподобно ще ускори процесите, започнали след провала на революцията от 1968. В Америка и по целия свят рязко се увеличава социалното разслояване, влошават се образованието и медицината, ще бъдат ликвидирани останките от демократични свободи. Мнозинството от населението на земното кълбо ще се окаже в положението на палестинците. Нашите деца и внуци ще израснат в свят на желязна диктатура на олигархията, предсказана от Джек Лондон в неговата “Желязна пета”.

          “Материалистическа” Америка се оказа не в по-малка степен идеологическа държава от Съветски съюз. Тя се е сдобила с ревнив бог, който не търпи други богове. Войната се води против всички народи, пазещи своята самобитност и опазили съкровищата на човешкия дух. Тя ще дойде и в Русия, и в Европа, и в Китай. Новата опасност не отстъпва на онази, която беше надвиснала над света през 30-те години. Трябва да я посрещнем така, както нашите бащи посрещнаха хитлеристката чума.

ІV

          Ционистите и американските им съюзници имат алтернативен план-минимум. Ако косата удари на камък и не се удаде сломяването на палестинците, е нужно да се прибегне към бавния огън на задушаване и блокади, рязко да се снижи равнището на конфронтацията, без да се чака бягството на последния евреин. Заради това трябва да се създаде “независима”палестинска държава, разбита на десетки анклави, обкръжени от израелски кордони. Става дума за възвръщането към “плана  Осло” на Рабин и Барак. Година преди това в Кемп Дейвид палестинците отхвърлиха “плана Осло” и започнаха въстание. След страшното кръвопролитие през последната година сега им се предлага къде-къде по-малко, но и силата им не се е увеличила. Майстори на манипулациите, ционистите и мамонците могат да прокарат в живота отслабения “план Осло” и да провалят очакванията на цялата прогресивна общественост.

          Появиха се първите признаци за връщане към алтернативния план. През последните години израелската преса (особено електронните средства за масова информация) е единодушна и твърдо провежда генералната линия на ционизма. През пролетта на 2002 год. вестниците внезапно започнаха да обръщат внимание на гласовете на протест. Протест имаше и преди, но той някак си не попадаше в кадър. Сега медията “забеляза” десетки офицери от резерва, отказали да участвуват в кървавите разправи в окупираните територии. Отказниците са добри момчета, по неволя вземащи участие в потушаването на Интифадата. От техните разкази човек настръхва. Те разказват за разстреляните от снайперисти деца, за раждащите жени, умиращи без медицинска помощ пред израелските бариери, за нощните арести, за артилерийското обстрелване на жилищни домове. Те не са сами: началникът в оставка на ШАБАК, израелското КГБ, също призова да се прекратят въоръжените издевателства над палестинците. Може да се очаква, че медиите ще разнищят темата за протестите и европейци, американци и руснаци ще се възхитят от нашия хуманизъм.

          А след това ще сработи безупречния механизъм за контрол и управление. Мястото на кървавия Шарон ще заеме  неговият не по-малко кървав министър на отбраната, лидерът на т.н. Работническа партия Бен Елиезер. Под аплодисментите  на световната общественост тази партия - сега младши партньор в правителствената коалиция -. ще вземе властта в Тел-Авив. Тя ще изведе войските от палестинските градове и ще се договори със седящия под домашен арест Арафат. Окултистите ще представят това като “измяна” на Америка, като “самотност” на еврейския народ пред лицето на опасността и като доказателство за неподвластността на Вашингтон на ционистите. Произраелската медия ще представи това като победа на силите на доброто над силите на злото, старателно забравяйки, че ционисткото Добро и ционисткото Зло са седели на една правителствена маса и заедно са потискали палестинците. Но за обективния наблюдател реализацията на “плана Осло” ще означава едно – за пореден път “лошото  ченге” предава в нежните лапи на “доброто ченге” омекналия от ударите клиент.

          Еврейски анекдот разказва за един бедняк, измъчен от теснотията. Той се обръща за помощ към равина, който го съветва да прибере в къщи и козата. Животът на бедняка става непоносим и той се връща при равина за нов съвет. “Изкарай навън козата” – го съветва този път равинът. Беднякът постъпва така и става щастлив човек.

          В плановете на “трезвите ционисти” на Шарон е отредена ролята на козата. Щом го махнат, тогава на всички ще стане леко и палестинците ще се примирят с плановете на норвежките съглашения, считат в Ню Йорк. На смяна трябва да дойде Аврум Бург, приятел на Бронфман. Но и това няма да спаси положението.

          Истински изход предложиха миналата седмица религиозни еврейски кръгове “Натурей карта”*, потомци на предционисткото еврейско население на Йерусалим. Те застанаха в подкрепа на нашите мюсюлмански и християнски братя, за скорошна ликвидация на ционистката държава, за освобождаване на красавицата Палестина от ционисткото чудовище и за освобождаване на евреите от двете фанатични секти, окултния ционизъм и американското боготворене на Мамона.

2000 год. 

Йерусалимският синдром

          Призрак ходи по планетата, призракът на избраността на евреите. Този призрак подлудява хората. В остра форма той взема вида на клинично безумие и тогава се нарича “йерусалимски синдром”. Човекът започва да се усеща като Мойсей, заявява го пред Стената на Плача и пъргави санитари бързо го отвеждат при Садам Сахаров в психиатрията “Кфар Саул”. Има и по-малко очевидни, но по-вирулентни форми. Човекът живее, но очичките му подозрително святкат и той пише във вестник “Вести” статия за това, че не трябва, казва, да се приравняват гоя и евреина. От тази форма на душевна болест страда значителна част от еврейското население. Болестта позволява на водещите израелската телевизия да сипят огън и жупел срещу “гнусните убийци, които убиват” еврейското дете, а гойското “умира в стълкновение с армията”. Тя целенасочено предизвиква възмущение от взривяването на автобус в Хедер и възхищение от бомбардировката на Газа. Тя внушава, че е редно руските имигранти да се погребват зад оградата на гробището, а още по-редно е да се отнемат полята и горите от палестинците. Болестта е стигнала до тази точка, когато само поземления въпрос ни дели от нея. Или тя ще погребе нас, или ние нея.

          Между активно вярващите в избраността на евреите беше и млад виенски художник, човек впечатлителен и поддаваш се на влияние, връстник на Музил* и Кафка**. В своя книга от 20-те години (“Формирането на младия Адолф”) той написа: “Когато се замислях за историческата мисия на еврейския народ, ме обхващаше вълнение: а ако изведнъж, по някаква непонятна за смъртните причина, Провидението необратимо е решило, че победата трябва да се падне на тази мъничка нация? Може би тя ще наследи земята?” Едва ли е възможно по-точно да се изрази същността на идеята за избраност. Това може да изтъкне и по-старият му съвременник Кук, главен равин на ционистко селище в Палестина в началото на века, или връстникът му Шнеерсон –  любавички равин, поминал се неотдавна, духовен глава на стотици хиляди хасиди “Хабад”. Те си представят бъдещето по еднакъв начин – световно господство, когато всеки евреин ще има по 10 гои-роби, а най-упоритите народи ще бъдат издигнати до ранга на Амалек*** и унищожени заедно с жените си. Р. Кук написа: “Разликата между душата на евреина с нейните мощ, стремежи, вътрешен свят от душата на всеки гой е къде-къде по-голяма и по-дълбока от разликата между душата на гоя и душата на животното, защото между последните разликата е количествена, а между първите – качествена. Всяка работа, даже и най-добрата, извършена от гой, само усилва сатаната, а всяка постъпка на евреина, дори престъплението, съдействува на Бога”.

          Учението на любавичките хасиди е изложено в книгата “Тания”: “Субстанцията на злото и грубата материя на нисшия слой са пълни с мръсотия и зло без един-едничък лъч на добро. От тях произхождат душите на всички гои и душите на всички нечисти животни. Душата на евреина е като свещ на Бога, нейният пламък се стреми нагоре. А душите на гоите идват от сатаната и затова те се наричат “мъртъвци””.

          Тази мисъл не е изчезнала: във вестник “Хаарец” (24 ноември 2000 год.) е поместено съобщение на група равини. Равините тържествено обявяват  тъждеството на палестинците и въобще на арабите с “Исмаил-Амалек”, което в превод на български означава следното: “Нашият религиозен дълг, чист като осветеното вино в събота, е да им организираме не джихад, а такъв холокост, какъвто не се присънвал и на Хитлер, да изпотрепем всички, включително жените и бебетата, както и домашните животни до последната котка и куче”. Във вестник “Вести” равинът Лайтман обявява: “Еврейският народ винаги е бил главното действуващо лице в драмата на човешката история, а Творецът не сменя актьорите, наети за главните роли. Нашата богоизбраност е неотменима”. Във вестник “Завтра” равинът Шмулевич заявява: “Евреите са програмното осигуряване на света. Да вземем в ръцете си тази програма означава да завладеем властта в целия свят”.

          (Идеолозите на “избраността” са разработили даже “версия за гоите”, където се твърди, че разликата между юдея и гоя не означава превъзходство на юдея. От приведените по-горе цитати става ясно какво всъщност имат те предвид. Да се нарече гоя изчадие на Сатаната, в което няма нищо добро, това, разбира се, е комплимент).

          Тората ни учи да отговаряме на четиримата синове” – казваме ние на Пасхата (еврейския Великден). На мъдрия, на злобния, на невинния и на неумеещия да задава въпроси ние отговаряме различно в пасхалната нощ. Така ще отговоря по различен начин на различните евреи на въпроса: нима не сме избран народ?

          Какво казва злобният евреин? Той с възторг се опива от всяка дума в речта на кабалистите, на равина Кук и на равина Шнеерсон. Ще го насочим към младия виенски художник Хитлер и ще цитираме книгата му “Майн Кампф”. “Ако ти убедиш човечеството в истинността на своето учение за еврейското превъзходство – за това, че на евреите е присъдено да бъдат господари, а на гоите – роби, за това, че настоящето на палестинците е бъдещето на всички гои и че съдбата на Газа ще постигне Москва и Париж, ти ще получиш отговора на Хитлер, а именно: “Ще направя всичко възможно, за да спра тази чума”. Това е единственият възможен отговор на съществата, които отказват на другите даже общият човешки произход. Ако мишката счита себе си за божествена и твърди, че й е съдено да наследи земята, на това може да се отговори само с дихлофос1. Силите на евреите – коренящи се в милиардите долари на Гусински и Бронфман, от министерските постове в САЩ и Русия, от третия в света ядрен потенциал на Израел – няма да помогнат, ако човечеството повярва на приказките ти. Щастие е, че не те чуват.”

          Невинният мига с очи и казва: “Ама как, наистина ли сме избран народ?” На него ще отговаря – а не се ли смяташ за Наполеон? Онзи, който вярва, че Бог го избрал за господство, трябва да бъде изолиран в психиатрията, докато не започне реално да оценява своето място в света. Погледни наоколо - погледни познатите си, пътниците в автобуса, с които отиваш на работа, погледни бакалина си, избраниците в парламента, израелските писатели, нашите “гиганти на духа” като “Бледоликият следотърсач” и “Камерният квинтет”2, погледни мишата муцунка на премиер-министъра ни, раздутото шкембе на лидера на опозицията,  мръсните маншети на духовните ни лидери, жената на пейката, квартирния посредник, който току-що те е измамил. Погледни евреите около себе си - и призракът ще отмине. Обикновени хора населяват Израел и еврейските общини в чужбина. Ти си заченат както другите милиарди хора и ще завършиш така, както и те.”

          Ще отговорим и на този, който не умее да пита. “Изкусителят изпраща на хората страшно изпитание – изкушението с прекомерната гордост. Ако ти си гений на духа, велик математик, шахматист, поет, ти можеш да се възгордееш и това със сигурност ще развали характера ти и отношенията с близките. Ако няма с какво да се гордееш, можеш да започнеш да се гордееш с произхода си. Помни, че прекомерната гордост е сатанинска съблазън. Величието на нашите Авраам, Мойсей, Езра, Гилел и Христос се корени в тяхната кротост и смирение. Грях е да се гордееш и със собствените си постижения, а още повече – с произхода си и националната си принадлежност, които си получил по рождение.”

          В разказа на Марк Твен “Човекът, който разврати Гьотисберг” се описва лъженабожно градче в Средния Запад, уверено в своята добродетел. Хитрият и злобен изкусител съблазнява добропорядъчните му граждани да излъжат, за да получат двадесет хиляди долара и те клъвват на въдицата му. Така загива доброто име на града, а доларите се оказват фалшиви. Онзи зъл изкусител подтиква нас, скромните хора и читатели, да пробваме шапката, ако не на Мономах*, то поне на Черномор. Шапките ще се окажат фалшиви, а доброто ни име ще загине навеки.

          Кабалистите и талмудистите ни съблазняват да повярваме, че ние сме се появили по волята на Бога, а другите хора, гоите, са създадени от Сатаната. Ако една сила се стреми към световно господство и поробване на всички народи, а другата – към братство на освободеното човечество, коя от тях е Бог и коя Дявол? Те сами прекрасно разбират, че тласкат евреите към сатанизъм, в изповядване на култа към сатаната, когото наричат свой бог. Но ние ще се отречем от сатаната с неговите предпочитания и ще приемем Господа, който иска добро на всички хора, палестинци, руснаци, немци и юдеи. Ние имаме прост критерий: Бог е за братство между хората, а сатаната ратува за свят на господари и роби.

          А на мъдрия син ще обясним подробно откъде се е взела странната идея за еврейската избраност. Тя се основава на играта на думи и съвпаденията. Народ или етнос не е друго освен етноним – название на народа. Така например днешните римляни не са същите като съвременниците на Юлий Цезар. Росите - древен германски етнос – са загинали, но тяхното име са наследили отначало славяните от Киев, а след това го наследява и сплавта от славяни, кумани и финландци на Владимирско-Суздалската Рус. Етнонимът е останал, а етносът се е изменил. Етнонимът “юдеи” също е преминавал като щафета  от етнос към етнос.

          Самият етноним “евреин” има най-нов произход. Нашите скромни прадеди, идите (оттук и южноруското “жиди”), до миналия век са живели вклинени в тясната ивица между две велики цивилизации – руската православна и европейската. Основни занятия – посредник, лихвар, контрабандист, кръчмар, арендатор, мошеник, обущар и шивач. Както и съседите ни цигани, предците ни са били “крадци със свой закон”, поддържали са своята вътрешна солидарност, а всички останали са считали за “мошеници” и “шмекери”, които трябва да бъдат обирани. Бивало си ги е нашите предци! Но не само ние. Дядовците на днешните фиджийци са били канибали и са изяли капитан Кук. Предците на рейнските барони са живели от грабеж, мъчения и убийства, а тези на американците са търгували с роби и са изтребвали индианците.

          Съдейки по синтаксиса и фонетиката на езика на идите (идиш), ние сме народ със смесен произход (както и всички на света), със забележим тюркски елемент (може би хазари и кумани), южни славяни (роднини на българи и гърци) и прибалтийските славянски племена, подобни на сорбите. Племе с български корен, живеещо  през ІХ век на границата с Византия и балканските страни, приема юдаизма и се премества на север. На границата между немците и славяните - в Източна Германия - са живеели много славянски племена, изплъзнали се от и от католицизма, и от православието, и останали верни на своя Перун. Но и католици, и православни са наказвали вярващите в Перун със смърт. Възможно е юдаизмът да се е сторил  на едно от племената добър изход за измъкване от враждуващите цивилизации. Разгромът на Хазария с нейното отчасти юдеизирано население е могъл да изпрати вълна от бежанци в района на Прикарпатието и белоруските блата. Генетиката потвърждава тюркските, южнославянските, балтийско-славянските корени – както и следи от древните юдеи в тамошните хора.

          Това ни сродява с палестинците, истинските потомци на древния Израел. Когато виждам мъжеството на младите бойци на Интифадата, стоящи пред танковете с прашка в ръка, си спомням за доблестта на Давид и героите му. Палестинците са потомци на общността, родила апостолите, Отците на Църквата, Дева Мария и Св. Георги Победоносец. Но нашите деди са вече друг, нов етнос, вкопчил се истерично в стремето на призрака. Това усеща и забележителният английски писател Честъртън. В разказа му “Лилавата перука” се появява херцог Ексмурски, криещ ухото си под причудлива лилава перука. Носели са се слухове за страшно проклятие, дяволско клеймо, ужасна форма на ухото, предавана в неговия род от поколение на поколение. Който види това адско ухо, ще полудее, говорили хората, съжалявайки последния потомък на древния прокълнат род. Само скромният католически свещеник отец Браун не се е уплашил и сваля перуката - под нея се оказва най-обикновено ухо. Херцог Ексмурски е забогатял еврейски финансист от тира на двойката Гусински-Березовски, който си купува титла и имение, а заедно с тях си присвоява и старинната легенда за “проклятието на Ексмуровци”.

          Предците ни охотно са измисляли митове за лековерните гои, докато и самите те не повярвали в тях. Както скромното момиче Тес*, те се гордеели с въображаемото родство със сиятелните Дърбървиловци. Какво пък, не е трудно да се хвърля прах в очите на хората. Като млад, седемнадесетгодишен загорял и строен момчурляк, на плажа в Сочи се представях за сина на испански благородник, избягал в Съветския съюз след победата на Франко. Отдалечавайки се, улових думите на блондинка към брюнетка: “Каквото и да казват, кръвта и благородният произход си казват думата”. На този принцип се облягат и идите.

          Потомците на древното палестинско еврейство сред нас се отличават лесно по искрената си любов към Палестина и към близките си роднини – коренния народ на тази прекрасна страна.

А това означава, че последният избор е наш.

2000 год.

Холокостът като успешен гешефт

Norman Finkelstein. The Holocaust Industry.

L.; N. Y.; Verso, 2000

          Как да станеш богат и влиятелен - и да избегнеш завистта? Как да обереш ближния така, че той дори да ти съчувствува? Как да управляваш - и да предизвикваш жалост и състрадание? Тази задача е по-чиста от квадратурата на кръга. От векове аристократите и свещенослужителите са се опитвали да намерят решението й. Но освен твърдението, че властта и парите са от Бога, те не са могли да измислят нищо по-добро. Рано или късно и едните, и другите са прибягвали до гилотината и брадвата – или кладата – които са поставяли всичко на мястото му. Отслабването на вярата затруднява изключително силно решението на задачата.

          Американските евреи откриха решението на квадратурата на кръга. “Върхушката на тази свръхбогата, влиятелна и мощна общност помпа пари от швейцарци, немци и американци, управлява Америка и света, подкрепя престъпленията против човечеството в Израел, определя курса на долара и в същото време поддържа имидж на нещастни и обидени, преследвани с помощта на едно просто, но ефективно средство – пропагандната машина на холокоста.”

          Така пише Норман Финкелщайн*, американски еврейски учен и дисидент, професор в Нюйоркския университет. Тези дни той издаде малка книжка “История на холокоста”, отваряща очите към някои страни на това гениално еврейско изобретение. Финкелщайн доказва, че преди 1967 год. никой в света не се е интересувал от гибелта на евреите в дните на Втората световна война. По-малко от всичко са се интересували американските евреи, които въобще не се сещаха за Израел. От 1945  до 1967 години в Америка излизат само две книги за гибелта на евреите, при това те минаха незабелязани от обществеността.

          През 1967 год. Израел удържа блестяща победа над арабските си съседи. Американците забелязаха успехите на младия хищник и го направиха свой съюзник. Едва след това американските евреи развяха пропагандното знаме на холокоста. Чрез механизма на холокоста те защитаваха и оправдаваха нарушаването на човешките плава на окупираните от Израел територии. Колкото повече палестинци от Газа загиваха от израелското оръжие, толкова по-силно крещяха американските евреи за нацистките газови камери. Израел и холокоста станаха стълбове на новата еврейска религия в САЩ, подменила от само себе си овехтелия Стар завет.

          Оттогава процесът тръгна: нарасна богатството на американските евреи и влиянието им в държавния апарат и пресата на САЩ. 30 % от най-богатите хора на Америка, 30 % от министрите и банкерите, 20 % от университетските професори, 50 % от водещите юристи в Съединените щати са евреи. На евреи принадлежи около половината от всички капитали на Уол-Стрийт. Легендата за вечно преследвания народ и за страшния холокост става необратима и се използва без каквито и да било задръжки не само в защита на Израел от евентуална критика на световната общественост, но и за защита на еврейските богаташи и олигарси от нападки. Достатъчно е да изпуснеш дума само за някой евреин-мошеник и световната преса  - чиито собственици в по-голямата си част са евреи -  спешно вдига на бой сянката на Освиенцим.

          “Чрез разказите за холокоста – пише Финкелщайн – представят за “потенциална жертва” една от най-силните във военен смисъл държави в света с чудовищни нарушения на правата на човека, а най-преуспяващата в САЩ етническа група – за нещастни бежанци. Статутът на жертва дава на първо място имунитет срещу заслужена критика”.

          За нас, израелците, думите на Норман Финкелщайн не са нови. Много израелски публицисти и историци писаха, че ционизмът използува паметта на жертвите на нацизма за свои користни цели. Така например известният израелски публицист Ари Шавит писа с горчива ирония (във вестник “Хаарец” след убийството на 100 бежанци в село Кана в Ливан през 1996): “Ние можем да убиваме безнаказано, защото на наша страна е музеят на холокоста във Вашингтон”. Боаз Еврон, Том Сегев и други израелски автори изпревариха много изявления на Финкелщайн. Но в Израел винаги е имало повече свобода, отколкото в еврейските общини по света.

          В САЩ малко хора са готови да рискуват. На Финкелщайн помага произходът – той е син на жертви на холокоста. Целият му род е избит от нацистите, само родителите му остават живи след Варшавското гето, концлагерите и принудителния труд – само те се добират до бреговете на Америка. Поради това написаното от него за печелещите от кръвта на жертвите въздейства особено силно.

          Той доказва, че върхушката на еврейската община е натрупала милиони и милиарди от гешефта с холокоста в същото време, когато на истинските жертви на нацизма се падат жалки трохи. Така например, от милиардите долари, изсмукани от еврейската върхушка от Германия, хора като Лоуренс Иглбергер, бивш министър на външните работи на САЩ, получават 300 хиляди долара годишно, а родителите на Финкелщейн за всички свои концлагери са получили 3 хиляди долара. Директорът на центъра Визентал  (“Дисниленд-Дахау”), този ловец на нацисти, получава половин милион долара годишно. Само 15 % от немските компенсации, получени за “безимотните страдалци”, достигат до целта си, останалите засядат в каналите и в джобовете на еврейските организации.

          “Еврейските искания за компенсации се превърнаха в изнудване”, пише Финкелщайн. Швейцарските банки се оказаха лесна плячка – те зависят от американския бизнес и се боят от лоша слава. Американските евреи, контролиращи пресата на САЩ, започнаха кампания на оклеветяване на швейцарските банки с расистки характер: “швейцарците са алчни и скъперници”, “характерът на швейцарците съчетава простотата и двуличността”, “швейцарците са лишени от очарование народец, не дали на човечеството нито художници, нито герои”. Към това се добави икономически бойкот – нали американските евреи стоят начело на болшинството финансови институции на САЩ и се разпореждат с трилиони долари пенсионни фондове. За да избягнат още по-големи загуби, швейцарците отстъпиха на изнудвачите. Получените пари се утаиха  в джобовете на еврейските адвокати и организации.

          Американските банки получават повече депозити от евреи, отколкото швейцарските, но въпреки това се отървават с 200 пъти по-малка сума от половин милион долара. Явно еврейските делови хора, свързани с индустрията на холокоста, разбират кого могат да  изнудват и с колко. “Ако с американските банки се държаха както с швейцарските, щеше да им се наложи да търсят убежище в Мюнхен” – шегува се Финкелщайн.

          След като накараха швейцарците да коленичат, еврейските организации се заеха с нова Германия. Те поискаха компенсация за принудителния труд и, под заплахата от бойкот и съдебни акции, немските компании се съгласиха да плащат.

          В същото време евреите от Израел отказаха да заплатят за конфискуваното имущество на гоите – земята, спестяванията, къщите на палестинците. Американските евреи застават против компенсациите за американските негри за годините на робство. САЩ и не мислят да компенсират индианците, които избиха масово през ХІХ век.

          Опитът за изнудване на Швейцария и Германия е само пролог към предстоящото ограбване на Източна Европа. “Индустрията на холокоста”, пише Финкелщайн, “пристъпи към изнудване на бедняците от бившия социалистически лагер. Първа жертва на натиска стана Полша, от която еврейските организации искат цялото имущество, някога принадлежало на евреи и оценявано на много милиарди долари. Следващата по ред е Белорусия. Едновременно се подготвя и ограбването на Австрия.

          Финкелщайн е особено възмутен от високоплатени оратори и демагози, наети от богатеещите от холокоста. Пример за такъв е Ели Визел, “безсъвестен защитник на израелските престъпници, бездарен писател, актьор с вечно готова сълза, оплакващ жертвите срещу изгодно заплащане от двадесет и пет хиляди долара за изказване плюс лимузина”. “Не заради своя (несъществуващ) талант на писател или за отстояване на правата на човека е изпъкнал Визел. Той безпогрешно и успешно поддържа интересите, прикриващи се зад холокоста”. Финкелщайн обяснява причината за негодуванието си. “Експлоатацията на холокоста се използува за оправдаване на престъпната политика на Израел и американската подкрепа на израелската политика. Изнудването и изсмукването на огромни суми от европейските страни в името на “нуждаещите се пострадали” унижава действителните жертви на нацистите”.

          Финкелщайн осмива и безсмисления тезис за “уникалността на холокоста”. “Всяко историческо събитие е уникално тъй като има свои особености. Но нито едно от тях няма абсолютна уникалност”. Защо тази морално и логически несъстоятелна идея залегна в основата на мита за холокоста? Ами защото уникалността на холокоста е еврейският “морален капитал”, желязното алиби за Израел и потвърждение за изключителността на еврейския народ. Религиозният еврейски деец Исмар Шарш определи идеята за уникалността на холокоста  като “светска разновидност на идеята за избрания народ”. Ненапразно Ели Визел постоянно твърди: “Ние, евреите сме различни, ние не сме като останалите”. Свързаният с тази идея “извечен ирационален антисемитизъм на всички гои” помага за създаване на особен параноичен духовен климат в Израел и в еврейските общини. “Нас ни преследват вече 2 хиляди години. Защо? Без всякаква причина!” – възкликва Визел. Да се спори с него е невъзможно, защото той смята, че всеки опит да се обясни антисемитизмът вече е акт на антисемитизъм.

          Ръководителите на американския мемориал с всички сили се бориха против признаването на циганите за жертви на холокоста. Макар че пропорционално са загинали не по-малко цигани, признаването им за жертви щеше да намали “моралния капитал” на евреите и да подкопае тезиса за уникалността на еврейското страдание. Доводът на еврейските организатори беше прост – как може да приравнявате евреина с циганина, да приравнявате евреина и гоя? Финкелщайн привежда нюйоркска шега: “Ако днес вестниците оповестят “ядрен холокост, унищожил една трета от планетата”, още утре ще се появи писмо на Визел под заглавие “Как можете да приравнявате?!” Ние, израелците, знаем това твърде добре: не напразно положението с правата на човека-неевреин в Израел е толкова тежко.

          Финкелщайн сравнява успешните усилия на евреите за изсмукване на компенсации за холокоста с отношението на САЩ към последиците от агресията във Виетнам. Американците убиха в Югоизточна Азия 4-5 милиона души, разрушиха 9 от 15-те хиляди градчета в Южен Виетнам и всички големи градове на Севера, оставиха във Виетнам милиони вдовици и въпреки това еврейският министър на отбраната на САЩ Уилям Коен не само отхвърли идеята за компенсация, но дори отказа да се извини: “Беше война”. Евреите станаха единственото изключение от правилото в света.

          “Получените от индустрията на холокоста средства следва да се насочат за компенсация на палестинските бежанци” – заключава Норман Финкелщайн. Ще допълня от мое име – с това индустрията на холокоста ще банкрутира: кому са нужни приказките за холокоста, ако от тях не текат пари?

          И все пак забележителната книга на Норман Финкелщайн не отговаря на основния въпрос. Тя по-скоро го заостря. Как е могла да възникне индустрията на холокоста? Основата й не е чувството за вина, защото американците не изпитват вина по отношение на убитите виетнамци. Тя по-скоро демонстрира уникалната мощ на организираната еврейска общност в Съединените щати, която съумява да натрапи своите оценки на цялото американско общество, а след това, опирайки се на САЩ – и на европейците. Господството на американското еврейство в медиите на Съединените щати и мощното им влияние върху оформянето на отношението на американското обществото към световните събития, разпространяването му по света  въз основа на Pax Americana – ето главният извод  от книгата на Финкелщайн, която е пренебрегнал или не е посмял да изкаже самият автор.

2000 год.