Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2008 02:30 - Господари на словото: американо-израелският тероризъм - Част 2
Автор: nwo Категория: Политика   
Прочетен: 2140 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.09.2008 00:11


Последните слънчеви дни

(Доклад, прочетен в Тронхайм, Норвегия)

 image

          В други, по-добри дни, бих се възползувал от случая да побъбря от душа с вас, приятните на моето сърце северяни. Пък и може ли да се измисли по-подходящ за това случай от представянето на моята книга в превод на старонорвежки? Бъбрив жител на Яфа, аз бих изтъкал пред вас словесно, многоцветно платно от безкрайни нишки, съединяващи Святата земя със страните на Севера – от викингите до преговорите в Осло. Древните норвежци, вашите предци, викинги или варяги, са служели в личната гвардия  на византийските императори и са считали да свой дълг да отидат на поклонничество в Йерусалим, който са наричали Йорсала. От Йерусалим се запътвали към река Йордан, кръщавали са се в хладните й струи и са отплавали в търсене на нови приключения. Един от тия варязи е бил крал Харалд Хардрада*, зет на Ярослав Киевски. Той достига до Йерусалим, но пренебрегва водите на Йордан. Затова е бил сразен на Стамфордския мост по време на неуспелия опит за овладяване на Англия.

          В Палестина и досега се почита св. Улаф, ваш крал и национален светец, последният общ светец за православните и латиняните, погребан на няколко крачки от тук, в храма на Нидарос. През миналата седмица видях във Витлеемската базилика на Рождество палестинска селянка, която се молеше пред средновековната восъчна икона на св. Улаф. Може би нейните молитви пазят Норвегия, докато в същото време норвежките доброволци от ISM**  спасяват дома й.

          В други, по-добри дни, бих ви разказал цялата история за живота на моя свят предшественик равина Якобсон, който напуска бащиния си дом в Тивериада на брега на Галилейското море и отплува за Трондхайм, този духовен център на Севера, за да създаде еврейска община в Норвегия. Бих ви разказал за всичките ми роднини в Норвегия и Швеция и за скитането ми по вашата земя на дървените черкви, огнения шнапс и дълбоките фиорди. Но сега живеем в трудни и жестоки дни и тези разкази ще трябва да почакат.

          Още вчера бих могъл да ви кажа: “Сега Святата земя преживява най-горчивите си времена за този век. Убиват синовете й. Разрушават селата й. Селяните й страдат в лагерите за бежанци Дженин и Дефайше и в концентрационните лагери Ансара и Кециот. Стотици от децата й са убити – и продължават да бъдат хладнокръвно убивани от израелските снайперисти! - хиляди маслинови дървета са изкоренени, пресъхнали са бистрите й извори…”

          Може би вчера това би ви трогнало, а може би и не. “Убиват палестинци – ще кажете вие. – Какво ново има в това? Хората навсякъде се убиват един друг -  от Тимор до Бразилия, от Босна до Руанда. Съжаляваме… А и защо трябва да ни вълнува точно Палестина?” Трябва да призная, че до вчера първи бих признал наличие на някакъв смисъл в тази груба неотзивчивост. Чак до вчера само шепа предани на правото дело мъже и жени, членове на палестинските групи, носеха в пустинята факела му. Но сега положението се измени. Слушат ни милиони. И в този момент, когато споделям мислите си с вас тук, Ноам Чомски говори пред хиляди хора в Гьотеборг, в южна Швеция, само на няколко стотин мили оттук.

          Какво, собствено казано, се измени от вчерашния до сегашния ден? Запомнете тези чудесни есенни дни, когато листата над тъмносините води на вашите езера се наливат с пурпур и злато и кристално-прозрачният въздух обтича снежните шапки на назъбените ви върхове – тези дни могат да се окажат последните ясни дни в продължение на много години занапред. Извършва се подготовка за Световна война - война, която започва в Палестина. Повтаря се август 1914 год., повтаря се навечерието на Великата Отечествена война. Първата световна война започна на Балканите, в Босна. Ако през август 1914 год. бихте казали на някой французин, че приятелите му ще загинат заради Босна, той щеше да ви се изсмее. Но само няколко месеца след изстрела в Сараево цветът на френската младеж беше избит при Вердюн. Сега се повтаря 1914 год. -. сега се повтаря 1939 год.!

          Както и през 1939 год., виждаме воля, стремяща се към преразпределяне на света. Речите на Джордж Буш силно напомнят речите на тогавашния германски канцлер. Но кой пише тия речи? Кой тласка към война? Монополите, търговците на нефт и оръжие - или други, идеологически кръгове? Подпалваческата реч на Буш за “оста на злото”* беше написана от циониста Дейвид Фрум, специализирал се преди това в борбата против “антисемитизма”. Друг ционист, Уолфовиц (Paul Wolfovitz), фактически стои начело на въоръжените сили на САЩ. Водещият ционистки мислител Норман Подгорец (Norman Podhoretz от Института Хъдсън, член на Съвета по външна политика на САЩ) призовава към война в същото време, когато адвокатът-ционист Алан Дершовиц (Alan Dershowitz, политик, преподавател в Харвард) пропагандира мъченията като най-верен път към истината.

          Нека внимателно да разгледаме плановете на САЩ. Наскоро получихме възможност да разберем какво подготвят те. САЩ планират да унищожат Ирак, да нахлуят в Сирия, да разчленят Саудитска Арабия на няколко части, да отделят от нея нефтените полета, да ги предадат в ръцете на Израел  и да се разправят с Египет. Тази новина ни разказа кротко представителят на еврейското лоби Лорън Муравец, доведен в Пентагона от кадровия ционист Ричард Пърл (Richard Perle), председател на Комитета за отбрана на САЩ.

          Пърл, този “ястреб”, приятел на Шарон и, според слуховете, агент на Израел, призовава към завземане на арабските петролни полета, предаване на Мека и Медина под властта на хашемитите1 и конфискация на саудитската собственост. Той е представител на гласовете на много евреи от САЩ. Йона Голдберг, наблюдател на престижния “Джуиш уърлд ревю”, заявява: “Багдад трябва да се унищожи. Америка трябва да започне война срещу Ирак - без значение колко мирни жители ще загинат, било то араби или американци”**. В “Лос Анджелис Таймс” професор Дейвид Пърлмутър се изразява още по-открито: “Аз мечтая, о, ако бе станало! О, ако през 1948, 1956, 1967 и 1973 Израел беше следвал пътя на Третия Райх! Тогава днес евреите, а не шейховете щяха да владеят нефта в Персийския залив!”. Безкрайните съкращения на “аналитични центрове” и институти, свързани с мощната еврейска общност в САЩ се сплитат в гъста паяжина около Пентагона и Белия дом. Тъкмо те са движещата сила на новия “Дранг нах Остен” на президента Буш.

          Да погледнем истината в очите: еврейските елити на САЩ тласкат тази страна към Армагедон* - към това, което в норвежката традиция се нарича Рагнарьок, Здрача на Боговете - за да се постави еврейската държава начело на света. Това е план на безумни мегаломани, страдащи от мания за величие. Но те контролират единствената свръхдържава и нейния атомен плацдарм в Близкия Изток.

          “О, не – ще кажете вие, - ние познаваме евреите, това е прекрасен, умен, мирен и приятен народ. Тук има някаква грешка”. Позволете ми да ви напомня разказа на американския писател от ХІХ столетие Едгар По за Германия от неговото време.

          Той описва немците като послушни и мирни хора, които обичат да отглеждат зеле, да свирят на пиано, да изработват часовници, да пушат лула и да философстват. Дума по дума такава картина намираме и у Марк Твен в неговите очерци за пътешествията му из Германия. Навярно тази картина е отговаряла на действителността. През 1916 год., по време на германската окупация на Минск, немски офицер е бил свидетел на сватбата на моите дядо и баба. Когато след 25 години те решават да бягат от настъпващата немска армия, еврейските им съседи им се надсмиват: “Попаднали сте на въдицата на болшевишката пропаганда, няма никаква причина за бягство, немците са прекрасни мирни хора и най-добри приятели на евреите”. Въпреки това, дядо и баба си плюли на петите и се спасяват от смъртта  в ръцете на айнзацкомандите, от немците, които вече не се интересували само от лули и зеле...

          Хората се променят. И ако мирните немци са могли за известно време да станат движещ се ужас за целия свят, такива могат да станат и евреите. Иска ми се да вярвам, че както немците се връщат към нормален живот след войната, същото ще стане и с евреите, но - докато от Израел лъха расистка зараза - не мисля, че това ще се случи от само себе си. По пътя към летище “Бен Гурион” купих брой на “Хаарец”, главния ни либерален вестник. Там имаше диспут между началника на Генералния ни щаб Буки Аялон и бившия премиер-министър от лейбъристите Ехуд Барак. Аялон сравняваше палестинците с раков тумор. Вице-президентът на Социалистическия интернационал Барак категорично не се съгласяваше с него. Той заявяваше, че те повече наподобяват вирус.

          Израелският расизъм се разпространява сред еврейските общини с бързината на горски пожар. Като се вземе предвид, че евреите съставляват влиятелна част от елита на САЩ и в по-малка степен от европейските елити, те предават тази болест и на останалите. От вестниците и телевизията се проповядва расизъм, омраза към мюсюлманите, немците, французите и всички останали.

          Възродената в Израел племенна омраза към “гоя”** в Америка се изля в проповед на презрение към обикновения редови бял работник, към “червеноликия” и към негъра, който “трябва да си знае мястото”. Мястото им е в редовете на армията, готова да унищожи техните братя, чуждите “червенолики” и “чернокожи”.

          В скандинавската митология злобният и коварен Локи измамил добрия, но сляп Хьод и го накарал да убие брат си, светлия Балдр – този северен образ на Христос. Сега Локи отново се опитва да предизвика братоубийствена война. Наш дълг и наше право е да отхвърлим съветите на Локи и да спрем Рагнарьок. А това не може да се направи, ако обърнем гръб на Палестина.

          В течение на много години повтарям: Палестина/Израел трябва да стане демократична държава, в която евреите и палестинците да живеят щастливо като равни. “Но такава една  демократичната държава няма да бъде еврейска” – ще ми възразят. “И слава Богу, че няма” – ще отговоря аз. Еврейската държава е толкова отвратителна, колкото и арийската. Без еврейската държава евреите на САЩ и другите страни ще се върнат към нормален живот, ще забравят злокобните си сънища за господство над света и ще станат законопослушни граждани на своите страни.

          Досега само нашите забележителни другари, приятелите на Палестина, подкрепят тази идея. Сега тя става необходима не само заради палестинците, този мъжествен и трудолюбив народ, но и заради всички нас, заради мира на земята. Има израелци, които биха искали да живеят в мир със своите палестински съседи, в съдружество с черквите и джамиите, но ние не сме в състояние да противостоим на външните сили, поддържащи злобния Шарон и коварния Перес. Добрите израелци и палестинските им съюзници не могат да победят дотогава, докато линиите на снабдяване на противника им не бъдат прерязани.

Разказват, че могъщият Тор дошъл в Утгард да се похвали с юначеството си. Боговете на Утгард му предложили за изпие Златния рог до дъно. Тор пил и пил, но рогът оставал пълен. И нищо чудно: той бил свързан с кладенец. Тор издържа изпитанието и изпива рога до дъно, когато прекъсва тази връзка. Ако вие, народите на Европа, блокирате външната поддръжка за Израел, то ние, израелци и палестинци, ще можем да изменим положението на нещата и да донесем равенство в Палестина и Израел.

          Демонтажът на еврейската държава, превръщането й в държава за всички нейни граждани ще стане важен момент в развитието на човечеството. Вместо да бъде опитен полигон на глобализацията, Святата земя ще стане идеал на интеграцията. Завоевателите и коренните жители ще се слеят в едно, както това са направили вашите предци, норманите, в Източна Англия, Сицилия и Нормандия, както децата на кръстоносците от Прованс са станали палестинци в хълмистите села на Синджил и Джифна. Тогава евреите в другите страни отново ще станат благословение за съседите си, какъвто беше моят свят предшественик във вашия чудесен катедрален град.

 

2002 год.

Източният експрес

 

          Подобно на четирите конника на Апокалипсиса*, неизвестни камикадзета устремиха своите въздушни коне срещу двата главни символа на американското световно господство  - Уол-Стрийт и Пентагона. Конниците изчезнаха в огън и дим и ние и досега не знаем кои бяха тези хора. Кой беше пилотът-смъртник? Можеше да бъде всеки: американски националист, американски комунист, американски християнски фундаменталист, американски анархист; всеки, който отхвърля божествените близнаци: долара и F-16, който мрази борсата и интервенциите, който мечтае за Америка на американците, който не желае да поддържа стремежа към световно господство. Може да бъде коренен американец, отвръщащ за продадения за бутилка “огнена вода” Манхатан или афро-американец, с когото не са се разплатили за стоте години робство и унижения.

          Откъде дойдоха камикадзетата? Откъдето щете: нали Уол-Стрийт и Пентагонът са погубили множество животи по цялото земно кълбо. Немците могат да си припомнят Холокоста над Дрезден, стотиците хиляди бежанци, кремирани от Военно-въздушните сили на САЩ. Японците няма да забравят ядрения Холокост над Хирошима и Нагазаки. Целият арабски свят страда от пълзящия Холокост над Ирак и Палестина. Руснаците и източноевропейците чувствуват, че смазването на Белград е отмъстено - донякъде. Латиноамериканците мислят за нахлуванията на САЩ в Панама и Гренада, за разрушената Никарагуа и отровената с дефолианти Колумбия. Азиатците броят своите загинали във Виетнамската война, бомбардировките на Камбоджа, операциите на ЦРУ в Лаос – милионите жертви. Даже проамериканското РТР не можа да се сдържи: “Сега американците започват да разбират какво са чувствували Багдад и Белград”.

          Кой порази Америка? Който щете – на някого банката е отнела дома, някой е бил изгонен от работа и останал безработен, някой е бил обявен за “нечовек” от новата “раса на господарите”. Това биха могли да бъдат руснаци, малайци, индонезийци, мексиканци, пакистанци, конгоанци, бразилци – всички страни, чиято икономика е разрушена от Уол-Стрийт и Пентагона. Това е могъл да извърши всеки от тях. Блестящият Бодриар беше прав: не самите ние нанесохме удара, но го нанесоха от наше име и за наша радост. Затова личността на камикадзетата съвсем няма значение, за разлика от дълбокия и явен символизъм на дръзката атака. Можем само да гадаем за третата мишена: Холивуд? Телевизията? Офисът на “Ню Йорк Таймс”? Така разгадават иконографията на изтрития ъгъл на древна икона.

          Тяхната личност няма значение и по друга причина: американо-израелската еврейска върхушка вече е решила – това са арабите. Очаквахме, че след провала си в Оклахома* - там обвиниха палестинците, докато накрая не се спряха на Тимоти Макуей - този път няма да бързат с изводите. Но моите съотечественици, израелските политици са нетърпелив народ. Пламъците в Манхатан** още не са изгаснали, а те вече се юрнаха да реализират политически печалби. Ехуд Барак се появи в етера на “Би-би-си” и на третата минута без заобикалки произнесе “Арафат”. (Господи, ако Арафат можеше да извърши подобно нещо, Израел би бил предмет за изучаване от историците!). В “Си-ен-ен” близнакът му Биби Нетаняху приписа вината на арабите, мюсюлманите и палестинците. Шимон Перес, старият изсъхнал магьосник, се обяви против самоубийството с вид на психиатър, напомняйки на слушателите за палестинските камикадзета. Изглеждаше разтревожен: трудно е да се поробят хора, които не се боят да умират. Старият убиец на жителите на Кана*** даже се позоваваше на Евангелието. Броят на израелците в ефира достигна точката на насищането: те клеветяха – подстрекаваха - размахваха списък с желанията си в бледото като тебешир лице на Америка: “Разрушете Иран! И Ирак! И Либия!”

          Първите денонощия на най-голямо внимание бяха използувани от израелската пропаганда стопроцентово. Не беше известен нито един факт, но расистката антиарабаска и антиислямска необоснована клевета гърмеше от всички монитори по света. Ние, евреите, с пълно основание възразяваме срещу споменаването на еврейския произход на престъпника, а и на просто лошия човек, но не сме против да се хулят цели народи и религиозни вероизповедания. Доброжелателният американски активист Джеймс Джордан ни предупреждаваше: “Не трябва необосновано да се обвиняват “евреите”, това напълно дискредитира и лишава от влияние вашата организация”. Без съмнение, той беше прав. Но защо потокът от “необосновани обвинения” срещу “арабите” “не дискредитира напълно и не лишава от влияние” еврейските организации и пресата? Очевидно, тъкмо еврейската върхушка има право да решава кой да бъде “лишен от влияние” в САЩ и кой не.

          Тъй като няма никакви явни улики против палестинците, израелците извличат всичко възможно от сцените на всенародно ликуване, заснети в Източен Йерусалим. Това е недобросъвестно: нали не на смъртта на американците се радват палестинците, а на падането на омразния символ. Когато руският народ узна за падането на Берлин, той ликуваше, но не защото са загинали хиляди немци. А и американците възторжено посрещнаха бомбардировката на Багдад не защото им беше приятен мирисът на изгоряла човешка плът. Не само палестинците ликуваха, узнавайки за този удар по символиката на американския империализъм - по целия свят се разлюля радостна вълна на ликуване, но не заради броя на мирните жертви.

В “Убийство в Ориент-експреса” на Агата Кристи любимият й детектив Еркюл Поаро се сблъсква с необикновено препятствие: всички пасажери в спалния вагон имаха своите основания да желаят смъртта на противния възрастен джентълмен. Скъпи мои американски приятели, вашите лидери поставиха страната ви в положението на този джентълмен.

          От това израелците изстискаха всичко, което можаха. Под шума на глъчката те убиха две десетки палестинци - между тях няколко деца и бебета - разрушиха пет къщи на “гои” в Йерусалим, въведоха танкове в автономните Йерихон и Джанин. По израелската телевизия репортажите за нападението над Ню Йорк  граничеха със злорадното “Ние ви казвахме”. Биби Нетаняху от глупост изтърси, че терористичният акт “ни е полезен”. Защо? Това ще засили американската подкрепа за Израел.

          Атаката на камикадзетата може да доведе именно до това. САЩ могат да започнат нов кръг от насилие в отношенията си с “Третия свят”. Ще се завихри отмъщение след отмъщение, докато една от враждуващите страни  не изчезне от ядрен взрив, а с нея и цялата планета. Президентът Буш, изглежда, предпочита такъв път. Той обяви война на враговете на САЩ и на Израел. Буш дори не разбра, че Америка е започнала войната преди много години, само че сега тази война на САЩ се върна към своя източник. Юмручното право на САЩ е омръзнало на толкова много хора, че може да се каже с увереност: обратното броене за следващия терористичен акт е започнало.

          Но има и друг вариант. САЩ могат да приемат болезнения удар по Уол-Стрийт и Пентагон като последен призив за разкаяние. Те трябва да сменят съветниците си и отново да построят отношенията си със света въз основа на равенството. Възможно е да си наложи да ограничи влиянието на еврейския елит върху Уол-Стрийт и средствата за масова информация, както и да прекрати подкрепата на режима на апартейд в Израел. Нали на карта е поставен и религиозният избор между вехтозаветната идея за мъст с нейното “око за око” и християнския идеал за любов към врага.

          Америка отново би могла да стане всеобща любимка - ако се върне при своите източници: едноетажната, малко провинциална Америка на Уолт Уитман и Томас Едисон, Хенри Торо и Ейб Линколн.

 

2001 год.

 

         

Куала Лумпур. Красив, модерен град в самото сърце на тропиците – столица на гостоприемните малайзийци. Тук бе свикана конференция, посветена на терора,

                      на която се стекоха министрите на външните работи на ислямските държави.

                      Посетих тази конференция като наблюдател. На нея не беше засегната една

                      твърде важна тема, а именно:

 

НЛО и ислямският терор

 

          “Марсианци похитиха жена ми”. О, това любимо, често срещащо се през 50-те години заглавие, когато материята още не бе в състояние да преодолява сегашните разстояния и журналистите бяха принудени да се ограничават с историите за “летящи чинии”...  Минаха години, правдивостта на тези “гиганти на мисълта” не се увеличи, затова пък качествено нарасна злобата им. Милиони вестникарски страници, милиарди телевизионни кадри и квадрилиони думи се изразходват ежедневно, само за да набият в главите ни недоказаното твърдение: “Ислямският терор е най-страшният бич за човечеството”. Няма нищо за учудване, господа министри, в това, че вашите защитни рефлекси надделяха над здравия смисъл и вие се опитвате да оправдаете, осъдите и обясните ислямския терор с израелския апартейд, блокадата на Ирак и пълзящата колонизация на Саудитска Арабия. Опитвате се да привеждате “тежки доводи”, но като професионалист в областта на т.н. “пиар”* мога да ви уверя: при желание могат да се намерят аргументи в полза на абсолютно всякаква теория.

          В бъркотията на обясненията вие забравяте да си зададете първия въпрос на учения: а имало ли е момче? Съществува ли феноменът “ислямски терор”? Разбира се, казвате вие, нали средствата за масова информация ни убеждават в това. И за вас това “доказателство” е достатъчно? През ХVІІІ век добрите хора от местността Салем (Нова Англия) организират кръстоносен поход против т.н. вещици. Съмняващият се във връзката на жените с дявола се е считал за чудак, за човек извън обществото и дори за слуга на Сатаната. От векове е битувал митът за евреите, пиещи кръвта на християнски бебета за Пасха. На тази тема са публикувани стотици книги и статии. В Англия и досега се почита святото момче, може би измъчвано от кръвожадните юдеи.

          Обаче днес не вярваме в тия глупави предразсъдъци. Време е да отхвърлим най-новата кървава клевета, да прекратим съвременния лов на вещици и да се откажем от измишльотината “ислямски терор”. Според мен, ислямският терор съществува в същата степен както и световният еврейски заговор и “жълтата опасност”. Да, съществуват разпръснати по никакъв начин несвързани помежду си партизански движения: ЕТА в Страната на баските, “Хизбола” в Южен Ливан, сепаратистки групировки в Корсика и на остров Минданао (Южните Филипини), в Ирландия и Колумбия, “Тигрите за освобождение Тамил-Илама” в Шри Ланка, УНИТА в Ангола и ХАМАС в Палестина. Но няма никаква причина да им се приписва единна идеология и да се обединяват в някаква световна “ислямска терористична мрежа”.

          Жителите на Южен Ливан, Филипините, Корсика, Страната на баските и Палестина имат законни основания за своето недоволство и то няма нищо общо с религията. По същия начин войната между Ирак и Иран би могла да се представи като война между сунизма и шиизма**, но ние знаем, че религиозният фактор не е играл съществена роля при вземането на решения от иранските лидери и Садам Хюсеин.

          Няма нито една ислямска терористична организация, бореща се за победата на исляма на своята територия. Преди разрушаването на Съветския съюз и кризата на комунизма палестинците предпочитаха да използуват лява идеология в борбата с агресора. Сред палестинските военни лидери достойно място заемаше християнина Жорж Хабаш. ХАМАС бе единствената организация, разрешена от властите на ционисткия апартейд, докато в същото време нерелигиозния ФАТАХ беше ритнат в нелегалност. По такъв начин израелските окупатори натикаха угнетените палестинци в обятията на уж религиозния ХАМАС.

          Партизаните на “Хизбола” се сражават срещу американско-израелската окупация, а не за установяване на “ислямски ред”. Повече от всичко те напомнят Ирландската републиканска армия, засега неуличена в принадлежност към ислямистите.

          Може би “мюсюлманските терористи” се отличават по своите методи? Определено не. ИРА е вдигала във въздуха британските кръчми много преди ХАМАС да се добере до тел-авивските кафенета. Тамилските “Тигри”, неислямски бойци, подготвени от израелския Мосад, са световен лидер като бомбаджии-камикадзета. И така, няма основание да се вярва  в съществуването на “ислямски терор”. Изведнъж настъпва 11 септември - и президентът на САЩ, Джордж Буш открива “световен ислямски заговор”, на “Ал-Кайда”!

          Истинските виновници за катастрофата все още са ни неизвестни. Намирането на целички паспорти  на терористите наред до рухналия небостъргач може да се счита за най-грандиозното чудо на всички времена, в сравнение с което помръква чудесното спасение на Данаил* и другарите му в огнената пещ. Древната вавилонска пещ навярно не е развивала температурата на горящо реактивно гориво. Инструкциите за пилоти на арабски език в багажника на небрежно паркираната кола, непретенциозните видеокасети и другите “находки“са смехотворни. Затворниците от Афганистан от 2002 год. бързо са отдалечени от любопитни очи в недосегаемото чистилище Гуантанамо, за да се скрие най-голямата тайна на тези хора: пълната им непричастност към атаката.

          От друга страна се натрупват факти, свидетелствуващи за възможна израелска следа. Точно когато “боингите” с т.н. “терористи” на борда са летели към целта, израелците, намиращи се в Манхатан, получават съобщения с предупреждения (по израелската мрежа INIGO). Всички служби за сигурност на летищата, използувани от терористите, са сътрудничели с израелската фирма ICTS. Някои финансови компании са сключили фючерсни** сделки с акции на застрахователни компании за гигантски суми.

          Израел използува събитията от 11 септември във всичките им аспекти. Клането в палестинските лагери бе представено като “война с терора”. Ислямските съседи  на Израел изпаднаха във вцепенение пред лицето на американската ярост. Разрушаването на Афганистан повдигна прага на чувствителността на обществото и израелското нахлуване в палестинския град Джанин*** се оказа възможно. Навярно тези факти са недостатъчни  за обвинителна присъда, но това може да се каже и за предполагаемата вина на “Ал-Кайда”.

          И така, няма никакъв ”ислямски терор”, има само израелско-американски терор срещу света на исляма. Вие не грешихте, но станахте жертва на чужд грях. Затова, когато президентът на САЩ и неговите вестникари  ви попитат: “Какви мерки вземате против ислямския терор?”, ви съветвам, господа министри, да отговорите – както евреите обичат да правят -  на въпроса с въпрос: “КАКЪВ ТЕРОР?”

 

Април 2002 год.

 

Вземай парите и бягай!

 

І

          Пътешествията разширяват хоризонтите на съзнанието. Забележително е да странствуваш по тази прекрасна Земя, от Франция в Норвегия, от Китай в Русия, от Африка в Латинска Америка, наслаждавайки се на разнообразието на тяхната природа и гостоприемството на жителите им - професията на репортьора дава шанс да се види света. Но едно странно  и неприятно усещане не ви дава мира. То може да се появи у вас в Марсилия, когато се разхождате близо до вътрешното пристанище или в рибарското градче Ориенте в провинция Бретан, в Гватемала или Никарагуа, в Милано – столицата на италианската мода; в Неапол или в Шанхай, в Архангелск или в центъра на Китай, в Берлин или в Хамбург, в Токио или Багдад, в Манила или Хавана. Изведнъж забелязвате, че между всички тези екзотични ъгълчета на нашата планета има нещо общо: върху тях са хвърляли бомби англичаните и американците. Тези момчета ще се доберат до всички! Днес бомбардират Афганистан, утре малка почивка - и отново напред и с песен на уста пак ще се заловят да бомбардират някого.

          Причината всеки път е конкретна. Те бомбардират упоритите китайци, защото не са искали да купуват опиум, колумбийците – защото са им продавали кокаин, руснаците и виетнамците – защото са комунисти, камбоджанците – защото са съседи на виетнамците, немците и французите – защото били обидили евреите, Ирак – заради нефтодоларите, а Судан – по погрешка.

          Тези дни “Вашингтон пост” ни позволи да погледнем в бойните планове на следващата компания[1]. Управниците на Съединените щати (истинските управници, а не лапни-шараните от Белия дом) взеха решение: отначало да се унищожи Ирак, след това да се разправят със Саудитска Арабия, а за десерт си оставиха Египет. Планът беше връчен на Пентагона от експерт с фамилия Муравец, а го донесе в Министерството на отбраната един от водещите кукловоди, председателят на Подкомитета по отбранителна политика на Комитета за национална отбрана Ричард Н. Пърл. Този еврейски националист и “ястреб”, приятел на Шарон и вероятно израелски агент, е един от авторите на плана за предстоящото завземане на саудитските петролни находища, предаването на Мека и Медина  под контрола на Йордания и конфискуването на саудитските активи.

          Саудитците изразиха изумлението си и американските наблюдатели се опитаха да превърнат всичко в шега[2]. Действително, има над какво да се смеем. Пърл и Муравец режат направо: “Арабският свят е известен със своята войнственост”. Такива характеристики от устата на убедените последователи и поддръжници на юдейско-американския култ, видимо най-милитаристичния и най-кръвожадния от времето на Чингисхан, могат да ви причинят колики. Риторичният въпрос на автора на плана “А какво са дали арабите на света?” ми напомня за един отдал се на кражба банкер, който избяга от френската полиция и се скри в Израел, подкупи избирателите и попадна в Кнесета и на иврита си на нов имигрант зададе на премиера Ицхак Рабин знаменития въпрос: “А Вие какво направихте за държавата Израел?”  Това се припомня като една от най-добрите израелски шеги[3].

          Но това не ме изуми и не ми беше забавно. Желанието за грабене и убиване на арабите често се коментира в еврейските кръгове, но за реализацията му възникнаха трудности. Палестинската собственост много отдавна е конфискувана, къщите и земята на палестинците три пъти са препродадени. Избиването на араби може да е угодно на отмъстителния бог, но вече не носи печалба. Нетърпеливите жадни алчници, свикнали с борсовите темпове на растеж, не могат да чакат, докато Шарон изстиска останките от богатството на последните палестинци.

          Ето защо Ирак им се струва привлекателна цел за масови убийства и грабеж и уважаваният еврейски наблюдател Йона Голдберг1 възкликва: “Багдад трябва да се унищожи. Америка трябва да започне война даже в случай, че ще загиват мирни жители – било то араби или американци”. Естествено, животът на гоя, както и смъртта му, не си струва обсъждането, но каква е плячката от бомбардировката на Ирак?

          Съкровищата на Арабския полуостров, намиращи се в границите на досегаемост на танковете “Меркава”, отдавна примамват евреите. Това изкушение прекрасно е описал в “Лос Анджелис Таймс” еврейският американски професор Дейвид Д. Пърлмутер2: “О, ако през 1948, 1956, 1967 или 1973 Израел следваше пътя на Третия райх! Тогава сега евреите, а не шейховете щяха да владели нефта на Персийския залив!”.

          Изглежда странно, че американският професор е недоволен от положението на нещата със саудитския нефт, намиращ се в американски ръце. Но средният американски евреин много по-високо цени своята връзка  с еврейския народ, отколкото с Америка. Остроумният Джо Собран отбелязва: “Някога американските евреи възприемаха като антисемитски забележките за “двойната лоялност”, но днес... за “двойната им лоялност” от преди може само да се мечтае предвид сегашната им фанатичната преданост към интересите на “своя народ”.

И ето, че с надежда да се прокара в живота мечтата на доктор Пърлмутър в едно се сливат еврейските гласове на целия хор – от крайно дясноекстремистки до “левите”. Докато Ричард Пърл озвучава позицията на крайно десните, Джъстин Раймондо обръща внимание на бившия  ляв активист Дейвид Боровиц, “приканващ към тотална война против арабския свят”, и на Стивън Шварц, екс-троцкист, който става основен теоретик на школата “Ер Риад – Империя на злото”. Даже троцкистът и антиционистът Лени Бренер, от чието златно перо и бодър стил искрено се възхищавам, се присъедини към американската военщина и призова към “феминистки кръстоносен поход” срещу Саудитска Арабия.

          Еврейските средства за масова информация се стараят всячески да поощряват и усилват гласовете на своите единомишленици, а мненията на опонентите обикновено просто не се вземат под внимание. Вестник “Ю Ес Ей тудей” (принадлежащ на шефа на Обединените еврейски организации Морт Цукерман) съобщи, че Макс Зингер (еврейски аналитик, основател на консервативния Хъдзънов институт, който никога не е бил в Саудитска Арабия, но често е посещавал Израел) е предложил на Пентагона да демонтира това кралство. Досега не се е появила “арабско-американска” статия да се демонтира и държавата Израел (за равновесие). Видимо организираното еврейство  твърдо е взело Саудитска Арабия на мушката на мощното си оръжие – средствата за масова информация.

Нека да разгледаме заедно сложните въпроси: първо, защо някои американци (между тях и евреи) искат да унищожат Саудитска Арабия – верен съюзник на САЩ, известен със своята умереност в регионален контекст? И второ, какво може да се направи с това?

 

ІІ. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

          Оптимистите твърдят, че приказките за демонтаж на Саудитска Арабия е само психологическа война, средство за натиск върху саудитците. Причината за такъв натиск вероятно е заинтересуваността на американските нефтени корпорации от покорността на арабите, за да могат да продължат договорите с тях при изгодни условия. От друга страна, на американските военни ще са необходими саудитските летища за нанасяне на удари по Ирак, а в последно време арабите нещо не изглеждат достатъчно раболепни.

          Все пак не съм уверен, че това са празни заплахи. Живеем във време на ускоряващо се падане на долара1, когато самото съществуване на американските финансови пирамиди може да се окаже под заплаха. Този процес започна през август 2001, по всяка вероятност стана причина за 11 септември (отчаян опит да се задържи сгромолясването на пазарите) и продължава досега, набирайки скорост, подобно на снежна лавина. Саудитците имат твърде много доларови резерви. Изземването (“замразяването”) на валутните им активи може би ще забави падането, тъй като много трилиони долари ще изчезнат от пазара. Паричната инжекция обикновено довежда до инфлация, когато изпаряването на излишната парична маса предизвиква дефлационни процеси, от което следва, че в нашия случай ще укрепи позициите на долара. С други думи, за Уол-стрийт има смисъл да замрази саудитските активи, както това стана с Иран и Ирак.

          Саудитските управници може би още имат време да се спасят, ако се възползуват от съвета на Уди Алан: “Вземай парите и бягай”. Те трябва да излязат от зоната на доларовото срутване, превеждайки средствата си в евро, йени или злато. Забележителната идея за “златен ислямски динар”, принадлежаща на мъдрия малайзийски премиер доктор Махатир**, трябва да се осъществи незабавно. Саудитците могат да се научат на много неща от доктор Махатир, който превърна своята някога изостанала родина, живееща за сметка на нефта и каучука, в преуспяваща страна на националното единство и стабилната икономика. На Малайзия се удаде да реши задача по-чиста от квадратурата на кръга: имигрантите са напълно интегрирани  в обществения живот, имат равни права и в същото време не представляват заплаха за коренните жители. Малайзия успешно развива високите технологии, участвува в хуманитарни акции, всестранно укрепва благосъстоянието на своите жители; тук не се виждат бедни и нуждаещи се. Малайзия не зависи от САЩ, не предоставя територията си за американски военни бази, не инвестира свои средства в американската икономика, но при това запазва коректни отношения с Вашингтон. Наистина, Джордж Сорос преполови малайзийската хазна, но от това второ мощно еврейско оръжие не можа да се опази и Англия. Следвайки пътя на Малайзия, арабското кралство ще намали степента на своята уязвимост.

          Но, уви, това ни най-малко няма да намали желанието на евреите да завладеят арабския петрол. Организираното еврейство видимо ще остане враждебно към Ер Риад. Разбира се, саудитските лидери съзнават опасността, но невярно интерпретират контекста й. Те взеха за чиста монета фалшивата тридоларова банкнота “на стремящия се към мир Израел”. Затова принц Абдала се опита да съблазни Израел със своя мирен план. Затова Саудитската армия се ограничава със символична подкрепа на палестинските дела. Американските съветници на саудитските лидери ги убеждават, че Израел няма да настоява за ликвидирането на Саудитска Арабия, ако тя се въздържа от вмешателство на страната на палестинците.

          Уви, саудитците трябва да осъзнаят неприятната реалност. Израел вече не е мъничка близкоизточна страна. Това е предният ешелон на новата интернационална агресия, чиято стратегическа цел е еврейското доминиране. Поради това ще се намерят множество добри причини за унищожаване на Саудитска Арабия. Ето някои от тях:

          - Тази процъфтяваща и добре въоръжена страна трябва да бъде поставена на колене преди Израел да завземе и разруши прекрасните древни джамии на Йерусалим.

          - Саудитците имат твърде много пари, твърде много нефт и твърде малко приятели. Когато Хюсеин завзе Кувейт, американците с всички сили бомбардираха Ирак, възстановявайки там режима на кувейтския емир. Обаче ако Израел завземе саудитските нефтени находища, САЩ едва ли ще повторят своя “подвиг”.

           - Виаграта на саудитските пари със сигурност ще оживи омърлушения “Доу-Джонс”.

          И в допълнение еврейството се облажава със сладки мечти за предстоящия реванш за унизителното поражение, нанесено му преди много векове. Мнозинството от еврейските историци на ХІХ и ХХ векове целенасочено въвежда в заблуждение читателите си и - вместо обективно да се ориентира в реалната еврейска история - създава идеализирана картина на отдавна протеклото минало. Тая картина се състои от стари обиди, съмнителни легенди и неудържимо желание за мъст. Под тяхно влияние расте новото поколение, отровено с отровата на шовинизма и реваншизма. Много евреи станаха жертва на националистическата пропаганда. Дезориентирани и измамени, те горят от желание да поправят някаква митична “историческа грешка”.

          Еврейската държава връща историята назад, отменяйки резултатите от римската победа през 79 година, и сега във въздуха се носи нова идея: да се вземе реванш за поражението на еврейските племена по времето на пророка Мохамед, като се установи контрол над Арабския полуостров. На дневен ред е и ликвидирането на последиците от победата на християнството, главна мечта на възкръсналия дух на еврейския архаизъм.

          Този архаичен дух, носещ война и разрушение на народите, ми напомни Суини Тод, бръснаря-злодей от комедия на ужасите от 1979. Суини Тод, чието “зло и отмъстително божество ще изяде всички нас като банички”, е превръщал клиентите си на кайма, за да отмъсти на обществото.

          Но да се върнем към саудитците. Те трябва, докато не е късно:

          - да изменят отношението си към палестинците и да виждат в тях не бедни роднини, а предна линия в отбраната на кралството. Без палестинците Саудитска Арабия ще падне утре;

          - да вложат много усилия и големи средства в обществените дискусии в САЩ, за което постоянно им напомня по-стария ми приятел и учител Едуард Саид*.

          Необходимо ни е да се борим  срещу възраждането на архаичен дух у евреите и да му противопоставим духа на взаимното разбиране и братството. Не, еврейските идеолози не разбират, че преди много векове ислямът е победил не с огън и меч, а с това, че е привлякъл към себе си древните юдеи, споделящи духовните ценности на новата вяра. Нововъведените в исляма евреи  са се сражавали под зеленото знаме на Пророка от Джермук до Кайро.

          Между евреите на САЩ и Израел  има много забележителни хора и няма причина за конфликт между потомците на Авраам. А неспокойният дух на Суини Тод трябва да бъде върнат в преизподнята.

 

2002 год.

 

Проверка за въшливост

 

          През веселите нощи на Тел-Авив, сред разноцветните гуляйджии от Аленби, в натъпканите до отказ ресторанти, където се оттегля доволната израелска публика, ми се привижда ангел в камуфлажна униформа, изписващ на стената трите думи: “Мене, текел упарсим”. Английско-руският ми речник превежда тези думи по следния начин: “Ние ви проверихме за въшливост и вие не издържахте тази проверка”.

          Черни дни се паднаха на Израел. Черни, защото всички речи, сълзи и жалби на нашите бащи и на нас самите се оказаха толкова истински, колкото три доларова банкнота. През 1968 аз пишех върху стените на моя роден Академгородок: “Долу ръцете от Чехословакия”. Еврейският поет Александър Галич пееше с красивия си нисък глас: “Граждани, отечеството е в опасност! Нашите танкове са на чужда земя!” С този лозунг неколцина евреи излязоха на Червения площад и бяха хубавичко напердашени от милицията1. Галич, Даниел Гинсбург, Голомщок имаха предвид руските танкове в Прага. Ние протестирахме против руските танкове в Будапеща, Прага и Кабул като граждани на Русия, на които е по-скъпа честта, отколкото лъжливото понятие за патриотизъм. Минаха години. И нашите – еврейските! -танкове се намират на чужда земя.

          И не просто са на чужда земя, а убиват мирното население, разрушават домове, морят с глад и държат в блокада милиони хора. Нашите престъпления отдавна заслужиха първото място. Логично е да се предположи, че множество еврейски интелигенти излизат на Червения площад, за да протестират против израелските престъпления на палестинска земя. Няма такова нещо. Нашите певци възпяват доблестта на славните еврейски бойци, вярната ръка и зоркото око на еврейския снайперист, непомерния хуманизъм на еврейския народ, който може да превърне в кайма всички гои на Палестина, но великодушно се ограничава само с неколкостотин ранени палестинци на ден.

Борци за правата на човека от рода на Анатоли Шарански2 се бореха с ограниченията  на жителството, както нашите деди са се борели с крепостното право. След победата те натикаха палестинските гои в резервати, в сравнение с които крепостното право е синоним на отворено общество. Палестинецът не може да отпътува дори до съседното село без разрешение и без да е минал през обиск и проверка на документите. За пътуване до морето, на няколко километра от къщата му, той не може даже да мечтае.

          Евреите протестираха срещу дискриминацията в работата и във ВУЗовете. Сега ние създадохме система на тотална национална дискриминация. В държавната ни електрическа компания от 13 хиляди работника само шест са гои. Четири десетохилядни от цялото. Гоите са четиридесет процента от населението  на страната от Йордан до морето, но само всеки четвърти има право на глас. Няма нито един гой във Върховния съд, в правителството, сред генералитета на армията, в авиацията, в секретните служби. Няма нито един гой дори в редакцията на главния израелски вестник “Хаарец”.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nwo
Категория: Политика
Прочетен: 1869946
Постинги: 49
Коментари: 415
Гласове: 285
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031