ХРОНОЛОГИЧНА ИСТОРИЯ НА НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД

Въпреки че е подигравана и опровергавана от глобалните медии, все пак мнозинството продължава да вярва в това, че съществува “конспирация”, водеща световното управление към институции от доброволци за социалистическо световно управление и разлагане националния суверенитет.

Официалните медийни атаки поддържат, че тази “параноя на Новия Световен Ред” представлява продукт на преходния век, на промяната на вятъра, на фанатизма, на антисемитизма, произтичащ от изфабрикуваните през 1892 год. “Протоколи на Ционските мъдреци”.

В същото време обаче, историческите събития протекли през целия 20 век, недвусмислено сочат, че тези Протоколи имат изцяло пророчески характер, и че тази атака се е просто превърнала в “мантра” на левите социалисти и техните медийни лаещи кучета.

Но докато тези, които са били въвлечени в тази конспирация, за да завършат изграждането на Новия Световен Ред са били и продължават да бъдат евреи, преобладаващото мнозинство в конспирацията не са такива. Следователно конспирацията - Нов Световен Ред, определено не е еврейско дело.

От години, лидерите в образованието, промишлеността, медиите, банките и пр., дават обещания за кариера и верую на тези, които имат подобен светоглед на техния, насочен към изграждането на един Нов Световен Ред. Разбира се, някой би могъл да заяви, че едно приятелско обещание съвсем не означава “конспирация”. Когато се касае за обикновения живот, това е разбира се, вярно.

Но, когато това се отнася за жаждущите за власт чрез всякакви средства, тогава това “вярно”, вече се дискредитира. Не съществуват правила в тази система.

Понятието “Нов Световен ред” е било използвано хилядократно през изминалия век от могъщите проповедници на централизираното световно управление. И действително, под окултната пирамида, незавършена масонска пирамида /с окото на Хор /Луцифер/, на върха/, на заден план се четат думите върху Държавния печат на Съединените Щати: Novus Ordo Seclorum, което в превод означава “Нов Ред през Вековете”.

Новият Световен Ред представлява една открита /отворена/ конспирация, тъй както е описана от фабианеца социалист Херберт Уелс в “Откритата конспирация: Сините записки за световна революция”, 1928 А така наречените “Протоколи на Ционските мъдреци” биха могли да бъдат написани за да дискредитират онези, които на сериозно гледат на тази “отворена конспирация”, нещо което се е отпечатало върху събитията на целия 20 век.

През 1913 година, съвсем близо до времето на приемането на Федералния резерв, президентът Уилсън пише в публикуваната “Новата свобода” следното свое разкритие:

“Откакто аз влязох в политиката, имах възможността да се докосна до мнозина лични възгледи и мнения. Някои от най-могъщите мъже на Съединените щати, в полето на търговията и манифактурната промишленост, бяха изплашени от нещо. Те знаеха, че има някаква си власт, някъде тук организирана, толкова невидима и наблюдателна, толкова синхронизирана и толкова всепроникваща, че те предпочитаха да не говорят повече, в случаите на осъждане действията на тази невидима власт.”

През ноември 21, 1933 година, президентът Франклин Рузвелт пише едно писмо до полковник Едуард Мандел Хаус, личен съветник на президента Уудроу Уилсън: “Действителната истина за положението, тъй както го познаваме ти и аз е, че финансовият сектор в големите центрове притежава Правителственото управление от времето на Андрю Джексън.”

Това, че съществува подобно нещо като клика от финансови брокери, които контролират правителството зад сцената, е било нееднократно показвано в детайли от различни достоверни източници на информация.

Професор Карол Куигли е бил наставник на президента Уйлям Джеферсън Клинтън в университета Джорджтаун. Президентът Клинтън е свидетелствал своята почит към влиянието, което му е оказал професор Куигли в неговия живот. В своите “Магнус опус”/записки/ - “Трагедия и надежда” 1966, Куигли пише:

“Съществува, и е съществувала от поколения насам, една международна мрежа, която ръководи, в голяма степен направлява радикалните консервативни убеждения, с които комунистите действат.

В действителност, тази мрежа, която можем да назовем Кръгла маса, няма никакво предубеждение за сътрудничество с комунистите или коя и да е друга група, както впрочем често се случва.

Аз зная за операциите на тази мрежа, тъй като съм я разучавал от 20 години и от две години насам бях допуснат до нея, за да прегледам нейната документация и секретни архиви.

Аз нямам отношение към нейната работа, нито към нейните цели, въпреки че цял живот съм бил плътно в нейната работа и нейните инструменти. Бил съм свидетел, в миналото и до неотдавна, на не малко от нейните стратегии…но като цяло моето главно различие от общоприетото мнение е, че тя иска да остане незабелязана, а аз смятам, че нейната роля в историята е достатъчно значителна за да остане като такава.”

На 4 май 1993 год., президентът на Съветът за Чуждестранни Връзки /CFR/ Лесли Джелб заяви по повод на “Чарли роуз шоу”: “ …Вие /към Чарли Роуз/ искате от мен да говоря за Новия Световен Ред! Аз говоря за него постоянно. Сега той е само един. Съветът за Чуждестранни Връзки определя вида на работите, които трябва да възложи на хората за нуждите на страната. И това би трябвало да бъде една от най-важните задачи на този Съвет, според мен.”

Предишният президент на Съвета Джон Маклой 1953-1970 беше заявил, че това е трябвало да бъде направено още през 1940 година. Тласкането към Новия Световен Ред – ново световно управление е очевидно и това е документирано. Но в края на 20 век, това вече не изглежда като някаква традиционна конспирация в обикновения смисъл на тайните общества, Кабала и обичайните събрания при затворени врати.

По-скоро, това е вече изградена мрежа от свързани помежду си индивиди, намиращи се по високите места на обществената йерархия в името на постигането на една обща цел, описана сполучливо от Мерилин Фергюсън “Заговорът на Водолея”. Може би, най-добрият начин да се разбере това с предишните неща, това е да се проучи накратко историята на Новия Световен Ред, не чрез нашите описания, а чрез езика на фактите, такива каквито са постиженията на тези, които се стремят към този Ред, да го направят действителен.

Накратко казано, имиджът на драконовият световен комунизъм, проявен от съветските маркс-ленинисти и червеният китайски маоизъм, и пр., всичко това беше част от тактиката на “Студената война”, създадена за да тероризира и деморализира хората. Съветският модел на комунизъм никога не е бил цел на комунистите банкери, на богатите международни банкерски фамилии и на техните послушни лаещи кучета – всички те поставени сполучливо под един общ знаменател на “просветеното племе”- “илюминати”. По-скоро, за да съумеят да централизират контрола върху световната политика, средствата за производство и парите в собствените си ръце, тяхната цел бе да имитират илюзорно един вид диктатура сред ниските слоеве, т.нар. пролетариат, и така по този начин да симулират на този фон, демократични средства в резултат на засилващия се терор и необходимост от преразпределение на богатствата, докато се стигне до момента, когато хората започват да крещят нуждата си от “световно социалистическо управление”, което е всъщност “световния комунизъм”.

Това наподобява повишаване температурата на гърнето в което се намират жабите, така че жабите да почувстват горещината и да бъдат обречени бавно на смърт от горещина. Нарича се още “разделяй и владей!” Или с други думи: създава се проблем /хаос/, като се осигурява само един възможен изход за разрешаване на проблема. И така, от стратегията “Ред чрез хаос”- “Order ab chaos” – Новият Световен Ред по този начин изниква върху хаоса на 20 век.

Първо бе стратегията на капитала, второ бе стратегията на комунизма-болшевизъм, между впрочем вътре в нея бе отворена скоба и монтиран – пробния модел на антихристова диктатура – нацизма, след което скобата бе затворена, нацизмът – пробен камък на идването на Антихриста, бе взривен, остана само философията на здравата ръка, стратегията на комунизма бе трансформирана – отново като теза в антитеза - в лицето на демокрацията на капитализма. Обществото на капитала и просперитета. Капиталистическият модел се появи с приказките за пазарно стопанство и свободна търговия. И след антитезата:

Нови трусове – докато всичко прерасне в синтезата.

Теза – капитализъм, антитеза – социализъм, синтеза – капитал, пазар, социалност, кооперации, “доброволни”- всъщност задължителни социални и здравни осигуровки.

Нажежава се ситуацията,”хаос”, после се прави опит за “въвеждане на ред”, отново “хаос”, отново “опит за ред”, теза и антитеза се променят, докато не се стигне до позицията на “синтеза”. Конвергенция между пазар и социалност! Въобще възможно ли е това въобще? Не разбира се, но важно е поредното създаване на Хаос, върху който някой се опитва да налага своето управление, целящо Нещо! Какво? Това е въпросът! Може би предреченото в Откровението защото се оказва, че тази работа с числото на звяра – 666, била вярна. Защо толкова настояват на това число, за което при това е писано в Библията! Въпроси, въпроси….

Метод на действие – революции, напрежение, управление на масите чрез лъжа и манипулация. /Бел.от ред./

Ето следната хронология на откритото проявление на тази международна конспирация в периода 1912 – 1996 година:

1912 - Полковник Едуард М.Хаус, съветник на президента Уудроу Уилсън публикува книгата на Филип Дрю “Управникът”, в която обещава социализъм, такъв за какъвто самия Маркс товори.

1913 - Федералният резерв /който нито е федерален, нито е резерв/ е създаден. Неговото основаване е решено на едно тайно събрание на остров Джекил, Джорджия, от страна на група банкери и политици, включително полковник Хаус. Това събрание предрешава преотстъпване правото да се емитират пари, право единствено на държавата, върху една частна фирма представена от група банкери. Това е всъщност най-големият генератор на дългове в света.

1909 май, 30, - забележителни британски и американски личности основават Кралския Институт за Международни отношения във Великобритания, както и Института за международни отношения в Съединените щати, на една среща уредена от полковник Хаус на която присъстват мнозинство от фабиански социалисти, включително икономиста Джон Мейнард Кейнс. Две години по-късно, полковник Хаус реорганизира Института за международни отношения в Съвет за Чуждестранни Връзки /CFR/

1919 - Берт Уолкър създава формално “Хариман и Ко” частна банка от международни финансисти.

През есента на 1919 година, Прескът Буш, бъдещият баща на президента Джордж Херберт Уолкър Буш среща в своя живот дъщерята на Берт Уолкър, Дороти, и те се оженват през август 1921 год. На сватбата им присъстват членовете на Йелското общество “Череп и кости”, познати от Йелския випуск 1917 на Прескът Буш.

1922 декември, 15, - Съветът за Чуждестранни Връзки дава своето одобрение на Световното

управление чрез страниците на собственото си списание “Чуждестранни отношения”.

Авторът Филип Кер заявява: “Очевидно няма да може да се установи мир или просперитет за човечеството, ако то остава разделено в рамките на 50 или 60 независими държави или докато не бъде създадена някаква международна система на организация. Проблемът днес стои в т.нар. световно управление.”

1924 - Джордж Херберт Уолкър Буш е роден в Милтън, Масачузетс. Неговият баща Прескът Буш е заведен от “зайчето с късмет” Хариман в една американска каучукова компания в Ню Йорк.

1926 - Американската Ай Джи, основана като холдингова компания, контролира активите на

Фарбен в Съединените щати. Някои от нейните членове са Едсел Форд, Чарлс Митчел /президент на Рокфелеровата Нешънъл Сити банк на Ню Йорк/, Уолтър Тигъл /президент на Стандарт Ойл/, Пол Варбург /председател на Федералния резерв и брат на Макс Варбур, който е финансист на германската нацистка военна инициатива и директор на американската Ай Джи/ и Херман Мец, директор на Манхатанската банка, контролирана от Варбургите. Другите три члена от борда на Управителния съвет за американската Ай Джи са осъдени като германски военни престъпници.

1926 - Ай Джи Фарбен се слива с Динамит - Нобел.

1927 - Прескът Буш се присъединява към Хариман – Ко като вицепрезидент. Неговият доведен брат, Джордж Херберт Уокър ще се присъедини през 1928 и по-късно финансира построяването на Медисън Скуейър Гардън в Ню Йорк. Синът на Уокър, Джордж Уокър, по-късно ще стане президент на “Уокър – Буш Ойл корпорейшън” и “Запата Петролеум” /притежавана от Джордж Х.У.Буш./

1928 - “Отворената Конспирация: Сините записки за световна революция” от Херберт Уелс е публикувана. Формиралият се като фабиански социалист, Херберт Уелс пише: “Политическият свят на Отворената Конспирация трябва да отслаби, да изтрие, да инкорпорира и замести съществуващите правителства. Отворената /откритата/ конспирация се явява като естествен продължител на социалистическия и комунистически ентусиазъм, тя може да бъде под контрола на Москва, още преди да бъде под контрола на Ню Йорк. Характерът на Отворената Конспирация ще се проявява тепърва открито. Тя трябва да се превърне в нещо като световна религия.

1931 - На студенти от Ленинското училище за политически науки в Москва се преподава: “Ще дойде ден и ние ще бъдем на прага на едно от най-театралните движения за мир, спектакъл, които някога светът е познавал. Капиталистическите страни, декадентски и глупаво….ще попаднат в капана, представен от възможността за изграждане на нови приятелски отношения. Нашият ден ще дойде след около тридесетина години. Буржоазията трябва да бъде приспана във фалшивото чувство за сигурност.

1932 - Публикувани са нови книги обещаващи Новия Световен Ред: “Към Съветска Америка” от Уйлям Фостър.

Оглавяващият Комунистическата партия в Съединените щати, Фостър заявява, че Националният департамент по Образованието би могъл да бъде едно от средствата за развитие на социалистическо общество в Съединените щати.

“Новият Световен Ред” на Ф.С. Марвин, прави описание на Лигата на Нациите, като пръв опит за изграждане на Нов Световен Ред. Марвин заявява, че националността следва да бъде оставена да потъва пред изискванията на човечеството като цяло.

Публикувана е книгата “Опит за училище градящо Новия социален ред”. Авторът Джордж Каунт утвърждава, че “..учителите трябва открито да се стремят към власт и тогава да постигнат максималното със своите спечелени ученици” вместо да “въздействуват върху социалните модели, идеали и поведения, наложили се в обществото на идващото поколение. Ръстът на науката и технологията ни въвежда в нова епоха в която незнанието трябва да бъде заместено със знание, съревнование чрез сътрудничество, доверие в Провидението чрез внимателно планиране и частен капитализъм, някои форми на социалност и управление.”

1932 - Публикувана е книгата “Планът за мир” от основателя на Лигата за контрола върху раждаемостта в Америка, Маргарет Сенджър. Тя лобира за “коерзивна стерилизация”, периодична сеграгация, и рехабилитативни концентрационни лагери за всички онези, които влошават характера на расата, включително черни, латиноамериканци, американски индианци и католици.

1933 - Публикуван е първият “Хуманистичен манифест”. Съавтор е Джон Деви, известен философ и възпитател, проповедник за синтез на религиите и “социализиран и кооперативен ред”. Сложил подписа си редом с неговия, К.Ф.Потър заявява през 1930 година: “Обучението е един от най-мощните съюзници на хуманизма, и всяко едно американско обществено училище трябва да бъде училище за хуманизъм. Какво биха могли да сторят религиозните неделни училища, кратките едночасови срещи веднъж в седмицата, обучавайки по време на тях една малка част от подрастващото поколение, с една програма, която се прилага на приливи и отливи за това хуманитарно обучение!

1934 - Публикуван е труда на Херберт Уелс: “Очертание на събитията, предстоящи да се случат”. Уелс предсказва Втора световна война около 1940 година, произтичаща от немско-полски конфликт. След 1945 година, според него ще има нарастваща липса на социална сигурност в криминално проявените райони на земята. Според него, планът за “Модерна Световна държава” би могъл да успее едва при третия опит, около 1980 година и ще произтече в резултат на нещо, което се случва в Басра, Ирак. Книгата също твърди: “Въпреки че световното правителство недвусмислено е вече на хоризонта от няколко години, въпреки че от това се получава едно безкрайно състояние на страх, напрежение и недоволство, не може да се констатира формиране на опозиция, където и да е организирана.”

1935 - Публикувана е книгата на Алис Бейли: “Екстернализация на Йерархията”, от Алис Бейли. Бейли е окултен автор, чиито работи са резултат на медиумна връзка с направляващ дух на т.нар. “Тибетски учител” - /дух на демон/ Джуал Кхул. Бейли използва фразата “точки на светлината”, свързани в “Нова Група на Световни Служители”. Тя твърди, че 1934 година поставя началото на организиране между хората…групова работа за полагане на Новия Световен Ред…чрез служене…на Света на братството…Силите на Светлината и вън от всякакво унищожаване на сега съществуващата изградена култура и цивилизация, Новият Световен Ред трябва да бъде проявен. ”Книгата е публикувана от “Луцис Тръст”, регистрирана в Ню Йорк като “Луцифер Пъблишинг Къмпани”, променила името си в по-кратко звучащото “Луцис”. Всъщност “Луцис Тръст” е не правителствена организация в рамките на ООН, участвала като играч и в други формирования. По-късно, генералният секретар на ОН, Роберт Мюлер ще кредитира с пари на ООН, създаването на Световна Програма за обучение съобразно напътствията на Джуал Кхул /Тибетеца/ дадени впоследствие, книгите на Алис Бейли по темата на обучението.

1939 - “Новият Световен Ред” от Херберт Уелс предлага колективна световна държава, обхващаща “социалистическите демокрации”. Той защитава “универсалната военна повинност в името на служенето” и обявява, че “националистическият индивидуализъм” се явява като световна болест. После той продължава: “Проявената необходимост за осъществяване на колективен световен контрол в името на отстраняване на войнолюбието, както и необходимост от колективен контрол върху икономическия и биологичен живот на човечеството, това са все аспекти на един и същ процес.” Предложението на Уелс включва използване на “общо законодателство”, както и “пропаганда или обучение”.

1939 октомври, 28, - По този повод, Джон Фостър Дълъс, тогавашен държавен секретар, предлага Америка да бъде водеща сила в прехода, като направлява полунезависимите, полусуверенни държави, взаимно обвързани да образуват “лига” или “федерален съюз”

1940 - “Новият Световен Ред” е публикувана от Карнеги фондацията. Книгата “Новият Световен Ред е публикувана от Карнеги фондация за международен мир и съдържа списък с препратки относно Световната Федерация, заедно с някои специални планове за провеждане на световния ред след войната.

декември, 12, 1940г.-В статия относно записите от конгреса озаглавена Новия Световен Ред, Джон Александър призовава за световна федерация.

1941 - Еймъри Хоув Брадфорд се оженва за Карл Вартбург, чиято майка Карола се явява глава на семейство Варбург в САЩ след Втората Световна Война. Семейството присъства на възхода на Хариман през края на 19 и началото на 20 век. Фамилиите Вартбург и Шулцберг руско американски собственици на Ню Йорк Таймс/ използват различните комитети и религиозни сдружения за да защитават начинанията на Хариман-Буш с Хитлер.

1942 - На 24 октомври, Американското правителство нарежда да започне атаката върху нацистката германска банкова система в Ню Йорк Сити, която се управлява от Прескот Буш. По време на тези действия, правителството изземва властта на Юнион Банки Корпорейшън на която Буш е директор. На 28 октомври правителството разкрива две нацистки организации под шапката на Буш – Хариман банка: Холандско-американска трейдинг корпорация и Симлис Стил Екипман Корпорейшън. През ноември нацистката заинтересованост в Силезийската Американска Корпорация е поставена под контрол. Нацистки ориентираните американски партньори са поставени сами със собствения си бизнес. Заповедта да се овладее банката е публикувана в записите на правителството и разпространена в публичните медии.

1942 - Ляво ориентирания институт за Тихоокеански изследвания публикува “Светът след войната” от П. Е. Корбет: “Световното правителство е нашата крайна цел. Трябва да бъде осъзнато, че законът на нациите е с приоритет и стои над националните закони. Процесът на преход трябва да бъде съпроводен с унищожаване на националистичния материал, използван в образователната система и подменен с материали, разкриващи ползата от мъдрото управление на асоциациите.”

1945 юни, 28, - Президентът Труман подкрепя Световното правителство, в своята реч: “Би било много по-лесно за нациите да се развиват в рамките на една Световна република, която да бъде република на ОН”.

1945 октомври, 24, - Хартата на ОН придобива известност. На 24 октомври сенаторът Глен Тейлър от щата Айдахо въвежда “Резолюция 183 на Сената”, призоваваща да бъде приет от Американския Сенат създаването на Световна република, включваща международни полицейски сили.

1946 - Алжер Хис е избран за президент на Карнеги фондацията за международен мир. Хис остава на тази служба до 1949 г. В началото на 1950 той е подведен под отговорност и изпратен в затвора след сензационно разкритие и специално изслушване в Конгреса в което Лайтекър Чембърс, бивш редактор на “Тайм Мегазин” свидетелства, че Хис е бил член на Комунистическата партия.

1946 - Издадена е “Учителят и Световното правителство” от бившия директор на вестника на националната образователна асоциация Джон Елмър Морган. Той заявява: “В битката да се установи адекватното за момента световно правителство, учителят би могъл да подготви сърцата и умовете на децата за глобалното разбиране и кооперация. В сърцевината на всичките агенции занимаващи се със създаване условията на идване на световното правителство, трябва да стоят училищата учителите и т. нар. професии на организационните работници.”

1947-“Американската Образователна Асоциация за дружески отношения”, бившата “Прогресивна Образователна Асоциация” образувана от Джон Деви призовава ”установяване на истински световен ред, ред при който националните суверенитети ще бъдат подчинени на световната власт”.

1947 октомври, - Националната Образователна Асоциация, в лицето на своя секретар Уилям Кар, заявява в свой вестник, че учителите трябва да: “… да преподават за различните възможности за увеличаване силата на ОН и установяването на Световно правителство и световно гражданство”

1948 - Джордж Буш се дипломира в Йелския Университет и постъпва в организацията “Череп и кости”. Известно е, че Джордж Буш се явява далечен роднина на английската кралица която е съставна част на т.нар. Черно благородническо съсловие или Черна аристокрация, водещо началото си от 5000 години насам.

1948 - Издаден е трудът “Валден 2” от бихейвиористкия психолог Скинър, който предлага ”усъвършенствано общество или нов по-съвършен ред”, в който децата ще бъдат поети от държавата много повече от колкото възпитавани чрез своите родители и обучавани от момента на своето раждане да проявяват нужното поведение и характеристики. Идеите на Скинар по-късно ще претърпят широко приложение в образованието на 60-70-80-те години и ще бъдат издигнати в ранг на основни ценности в базовото обучение.

1948 юли, - Британският сър Харолд Бътлър от Съвета за Чуждестранни Връзки в своята книга “Международни дела” вижда Новият Световен Ред да придобива очертания: “Колко далеч назад останаха нациите, които от векове насам се обособяваха, живеейки по между си в разделение и колко е различен техния път на развитие от тези нации, които се обединяват? Колко просто би било те да се подготвят да пожертват част от своя суверенитет без което не би могло да се създаде никакъв ефективен икономически или политически съюз. Извън външно наблюдаваното объркване, новият свят придобива очертания…което може да постави началото на пътя към новия ред…това би било началото на действителните ОН, обединени от общата вяра и измъкнали се от разделящата ги индивидуалност.”

1948 - Президентът на ЮНЕСКО и фабиански социалист сър Джулиан Хъксли призовава за радикална стратегия по евгеника в ЮНЕСКО : “Цели и философия”, той заявява: “Следователно даже и ако коя да е радикална стратегия по евгеника за контрол върху изхранването да бъде политически и психологически невъзможна, то за ЮНЕСКО ще бъде важно да вижда поставянето на проблема като основна грижа както и общественото мнение да бъде информирано за евентуалните последици и за онова което в момента от немислимо може да се превърне в реалност”

1948 - Първоначалният проект на Световната Конституция е публикуван от представители в Американската образователна система, защитаващи регионалната федерация по пътя към световната федерация или правителство с инкорпорирана европейска федерация. Конституцията предвижда “Световен Съвет” паралелно на създаването на Камара по Сигурността в името на прилагането на Световния Закон. Също така тук се включва преамбюл, призоваващ нациите да предадат доброволно своите оръжия на Световното правителство и включващ правото за “Федерална Република на Света”, обхващащо и премахващо по-ниско стоящото право на частна собственост за федерална употреба.

1950 февруари, 9, - Сенатският под комитет за чуждестранни отношения въвежда сенатската резолюция №66, която започва със следното: “В името на постигането на Световния мир и справедливост, настоящата харта на ОН трябва да бъде променена за да осигури истинска конституция за световно управление”. Резолюцията бива първо въведена в Сената на13 септември 1949 от сенатора Глен Тейлър. Сенаторът Александър Уайли от Уискънсен призовава “всичко това се явява като едно пожелание” и добавя “АЗ разбирам вашето предложение или като да се променят ОН или като се промени и създаде чрез отделна конвенция Световния ред” . Сенаторът Тейлър по-късно заявява: “Ние ще трябва да пожертваме значителна част от суверенитета в името на Световната организация, за да дадем възможност в името на техните права да се поддържат помежду си.”

1952 април, 12, - Джон Фостър Дълес, по-късно държавен секретар, заявява в своя реч пред Американската Бар Асоциация в Луис вил Кентъки, че “договорните закони биха могли да надскочат Конституцията” той заявява, че договорените отношения могат да влязат в сила с решение на конгреса след което да бъдат предадени на президента. Те могат да придобият власт с решение на Щатите и тогава да бъдат предадени на Федералното правителство или която и да е международна структура и само така те могат да нарушат правата дадени на народа от Конституцията и Хартата за правата на човека. Едно сенатско предложение, предложено от сенатора Джон Брикър се опитва да осигури прокарване, че никаква договореност не може да надскочи Конституцията, но то пропада, тъй като никой не гласува за него.

1954 - Принц Бернхард от Нидерландия полага началото на Билдербергите, международни политици и банкери, които тайно се срещат един път в годината.

1958 - Публикувана е книгата “Световния мир чрез световен закон” с автори Гренвил Кларк и Луис Зон, защитавайки използването на ОН като управляващо тяло над света, световното разоръжаване, световните полицейски сили и законодателство.

1959 - Съвета за Чуждестранни Връзки призовава за нов международен ред. “Заявление №7” от ноември, 25 призовава: “Новият Световен Ред трябва да бъде отговорен за световните стремежи към мир, социални и икономически промени…международен ред…включващ състояния наричащи се социалистически /комунистически/”

1959 - Световната Конституция и Парламентарна Асоциация са основани което в последствие полага началото на развитието на Световното правителство под надзора на Конституцията за установяване на федерация на земята.

1959 - Послание от средата на века към САЩ относно външната политика публикувано и спонсорирано от фонда на братята Рокфелер. Това предизвикателство съдържа, че “САЩ не могат да избягат след като в същност са поканени от задачата която историята им е отредила. Това е една задача да се подпомага създаването на модела на Новия Световен Ред във всичките негови измерение духовно, икономическо политическо социално.”

1960 септември, 9, -Президента Айзенхауер подписва в Сенат резолюция 170 потвърждаваща концепцията за Федерален Атлантически Съюз. Елмо Ропър, ковчежник на Комитета на Атл. Съюз обявява в своята книга “Целта е правителство над целия свят”: ето защо става ясно, че първите стъпки към световното правителство не могат да се осъществят без преди това да сме овладели 4-те фронта-икономически, военен, политически и социален.

1961 - Американският държавен департамент излиза с план за разоръжаване на всички нации съответно въоръжаване на ОН. Документ № 7277 на държавния департамент е озаглавен ”Свободата от Война: американската програма за генерално и общо разоръжаване в условията на един мирен свят” този документ обхваща 3 степени на разоръжаване във всички нации и въоръжаване на ОН с краен стадии в който “никоя държава няма да притежава военна сила, с която би се явила като предизвикателство към въоръжението на умиротворителните сили на ОН”.

1962 - Нови разговори върху темата за Световната Федерация. В едно изследване озаглавено “Свят, ефективно контролиран от ОН” Линкълн Блумдфилд, член на СЧВ заявява: “Ако комунистическата динамика бъде потушена Западът би могъл да загуби своята инициатива по отношение на Световното правителство. Същата година е публикувана книгата с автор Нелсън Рокфелер “Бъдещето на федерализма”, еднократно назначен за губернатор на Ню Йорк той твърди че текущите събития изискват нов световен ред тъй като стария се пука по шевовете и трябва да се замени от нов, който сега се заражда. Рокфелер споменава също израза”треска на национализма” както и това че националните държави стават все по-малко компетентни за да извършват международни политически дела. Това са някои от причините, каращи ни да ускорим изграждането на Новия Световен Ред чрез доброволна служба както и чрез беззаветна вяра в братството на човечеството. Скоро може би продължава Рокфелер, ние ще можем да реализираме основата на Федералната структура на свободния свят.

1963 - Уилям Фулбрайт, президент на Сенатския комитет за чуждестранни отношения, произнася реч на един симпозиум, спонсориран от републиканския фонд “Случаят за управление от страна на елита доказва, че той не може да се отхвърли…Управлението от страна на народа е възможно, но за сега неприложимо.”

1964 - Наръчник по таксономия в образованието” автор Бенджамин Блум, заявява: “Голяма част от онова което преподаваме, това е способността на учителя да постига обективна действителност предизвиквайки вече утвърдения ценностен модел на студентите.” Неговият основен образователен наръчник с метода на преподаване стават известни като майсторско преподаване в чикагските училища. След 5 години на преподаване по този метод се извършва тест върху чикагските студенти. Този метод остава като решителен за налагането на глобалисткото мислене в образователната система.

1964 - Публикувана е книгата “Възгледите на Реда” от Ричард Уивър. В нея той заявява: “Прогресивните деятели на образованието са като революционно въздействащ кабел, който минира традиционно утвърдените възгледи на обществото.”

1967 - Ричард Никсън призовава за Нов Световен Ред. В Азия след Виетнам в октомврийския брой на бюлетин на чуждестранни връзки, Никсън пише за националните предразположености към Нов Световен Ред.

1968 - Джой Елмър Морган, бивш редактор на “NEA Journal” публикува “Наръчник на американските граждани”, в който заявява: “Установяването на ОН предизвиква процес на засилено чувство на гражданство надхвърлящо онова, свързано само със САЩ”.

1968 юли, 26, - Нелсън Рокфелер обещава подкрепа на Новия Световен Ред. В доклад пред “Асошиетед Прес”, Рокфелер заявява, че като президент той ще работи за международното създаване на Новия Световен Ред.

1970 - Образованието и масмедиите способстват за установяването на Световен Ред. В своята книга “В размисъл за Новия Световен Ред през 90-те” авторът Ян Болдуин, младши заявява: ”Световният правен фонд започна световно изследване и образователна програма, които ще въведат нова повишена дисциплина - свързана с Новия Световен Ред - касаеща образователния план на света, както и ще концентрира някои от своите енергии върху основата на масмедиите.”

1971 - Джордж Буш се присъединява към Съвета за Чуждестранни връзки.

1972 - Джордж Буш става американски посланик в ОН.

1972 - Президента Никсън посещава Китай. В своя тост към китайския премиер Ху Ен Лай бившия член на Съвета за Чуждестранни връзки и тогавашен президент, Ричард Никсън изразява надеждата, че всяка от двете страни ще допринесе за изграждането на Новия Световен Ред.

1972 май, 18, - Говорейки за идването на световното правителство, Рой Еш директор на службата по мениджмънт и финанси заявява: “В следващите две десетилетия ще бъде изградена рамката на Световната икономическа общност”.

1973 - Изградена е Трилатериалната Комисия. Банкерът Дейвид Рокфелер организира новия състав, избира Сбигнев Бжежински, който по-късно става съветник по националната сигурност на президента Картър, като директор на една от главните комисии. Освен това той кани Джими Картър да стане член, основоположник на изградената структура.

1973 - Хуманистичен манифест 2 е публикуван “ Следващия век ще бъде век на хумаността.. намираме се в зората на новата епоха…на едно многовековно общество в планетарен мащаб. Като атеисти ние започваме с човека, а не с Бог, с природата , а не с божествата…ние осъждаме разделението на човечеството върху националистична основа…така ние гледаме към развитието на световната законодателна система, на световния ред, основан върху едно транс национално федерално правителство…истинска революция е на път да се осъществи”.

1974 април, - Ричард Гарднър, бивш депутат асистент на държавния секретар и член на Трилатериалната Комисия и Съвета за чуждестранни връзки, заявява в своята статия: “Тежкият път към Световния Ред” “Постройката на световния ред трябва да бъде издигната като се започне от основата, а не от горе надолу…но накрая когато се достигне до националния суверенитет подкопавайки го постепенно тухла по тухла така ние ще изпълним много по-бързо програмата отколкото остарелия метод на фронтална атака”.

1974 - Световна конференция на религиите за мир, проведена в Лувен, Белгия. Дъглас Рош представя доклад озаглавен ”Новият Световен Ред може да бъде постигнат”. ОН призовават за разпределение на световното богатство. В доклад озаглавен “Новият Международен икономически ред” пред Генералната асамблея на ОН става въпрос за преразпределение на богатството от по-богатите към по-бедните нации.

1975 - Публикувано е изследване под името “Нов Световен Ред” от Центъра за международни изследвания.

1975 - Пред конгреса 32 сенатори и 92 представители подписват Декларация за взаимообвързаност, формулирана от историка Анри Стил Камейджър. Декларацията заявява, че: “Ние трябва да се присъединим с другите, за да допринесем за Новия Световен Ред. Тесногръдите понятия за националния суверенитет не ще бъдат разрешени като по този начин не се дава възможност да се пречи на тази цел. Конгресменът /жена/ Марджъри Холт отказва да подпише декларацията, заявявайки: “Тук се призовава за предателство на нашите национални суверенитети пред международните организации. Тук се заявява, че нашата икономика трябва да бъде управлявана от международните авторитети. Предлага се да влезем в Новия Световен Ред, в който ще се извършва преразпределение на богатството, създадено от американския народ”.

1975 - Излезлият в оставка адмирал Честър Лорд пише в своята критика, че целта на Съвета за чуждестранни връзки е потопяване на суверенитета на САЩ, както и националната независимост в името на всемогъщата власт на световното правителство”.

1975 - Публикувана е книгата “Кисинджър се готви за атака”. Авторите Филис Шлафли и бившият член на съвета Честър Лорд, заявяват: “Веднъж решили, че американското правителство трябва да възприеме особен вид политика, управляващите членове на Съвета за чуждестранни връзки са поставени в активна работа да събират аргументи интелектуални и емоционални, за да поддържат новата политика и да дескридитират всяка една опозиция.

1976 - В доклад пред Американската банкова система и Валутен Комитет, май, 1976, озаглавен “международното банково дело” се определят петте лъча на финансовата група Ротшилд: Н.М.Ротшилд и синове, Лондон; Банка Ротшилд във Франция; Банка Ламбер в Белгия; Ню Кърт Секюрити в Ню Йорк; и Пирсън, Холдринк къмпани в Амстердам, Холандия. Всеки от тези клонове е свързан с между континенталната банка Ротшилд, която на свой ред има три американски подчинени клона: Нешънъл Сити Банк от Кливланд, Фърст Сити Нешънъл Банк в Хюстън и Фърст Нешанъл Банк в Сеатъл. Фърст Сити Банк в Хюстън по-късно ще финансира президентската кампания Рейгън-Буш през 1980 г.

1976 - Джордж Буш става директор на ЦРУ действаща дясна ръка на Съвета за чуждестранни връзки.

1976 - Публикувана е книгата “Нов оглед /преразглеждане/ на международния ред” от глобалистко ориентирания Римски Клуб, призоваващ за Нов Световен Ред включващ преразпределение на богатството.

1977 - Публикувана е книгата “Третия опит за Световен Ред” авторът Харланд Кливланд от Института Аспен за хуманитарни изследвания призовава за “промяна на американските институции”, “пълно разоръжаване” и “индивидуално право на храна, здраве и образование”.

1977 - публикувана е книгата “Имперският мозъчен тръст” от Лоурънс Шоуп и Уилям Минтър. В нея се преразглеждат критично съветът за чуждестранни връзки чрез поредица от звучащи интересно глави, като: “Оформяне на новия световен ред” както и “Напред към 80-те: планове на съвета за Нов Световен Ред”

1977 - “Трилатериалната връзка” се появява през юли в издание на месечното списание “Атлантик”. В статията е казано от Джерами Новак: за трети път през това столетие група американски училища, бизнесмени и правителствени служители планират да предадат модерен вид на понятието Нов Световен Ред”.

1977 - Водещият деец на образованието Мортимър Адлър публикува “Философ с широко виждане”, където заявява: “Ако локално гражданско правителство е необходимо за локален граждански мир, то тогава световно гражданско правителство е необходимо за световен мир.”

1979 - Джордж Буш се оттегля от съвета за чуждестранни връзки.

1979 - Бари Голдлотър сенатор в оставка от Аризона публикува своята автобиография “Без никакви хвалебствия” в която пише: “По мое мнение Трилатериалната Комисия представлява много умел и координиран ход за да се постави под контрол както и да се консолидират четирите центъра на властта-политическа, парична, интелектуална и църковна. Всичко това се прави в името на създаването на по-мирен и по-продуктивен свят-световна общност. Това, което трилатералистите възнамеряват да създадат е една световна икономическа власт, стояща над политическите власти на отделните нации и държави. Всички те вярват в материалното изобилие и просперитет, което смятат да създадат, преодолявайки досега съществуващите различия. Като мениджъри и като създатели на системи те се опитват да управляват бъдещето.

1980 - Започва управлението на Рейгън в САЩ. Рейгъновата президентска кампания се води от Джордж Шулц и Каспър Уайнбъргър. И двамата са поканени в кабинета на Рейгън.

1981 - Джордж Буш става вицепрезидент на САЩ /до 1989 г./. Произнася една реч пред групата Билдерберг във Вашингтон, след което заявява, че всичко е придобил дължи на Дейвид Рокфелер.

1983 - Алън Риан, известен със своите изследователски търсения на бивши нацистки палачи, продължава своите усилия да докаже идентичността на някои бивши нацисти в тогавашното правителство и ЦРУ. Президентът Рейгън и вицепрезидентът Буш отхвърлят този опит. По това време Рейгън засилва правомощията на ЦРУ в областта на осъществяване контрол над американските граждани. Този акт окуражава развитието на крайни десни фашистки елементи с технологическа ориентация в САЩ.

1984 - Постъпва жалба от група американски лекари пред центъра за човешки права на ОН в Женева, озаглавена: ”Жалба срещу медицинската тирания, която се практикува в САЩ Американския медицински геноцид”. Доклада е отхвърлен със съдействието на рейгъновата администрация както и медиите.

1984 - Публикувана е: “Силата да водиш”, автор Джеймс Макгрегър Бърнс заявява: “Дизайнерите на американската конституция са проявили изключителна проницателност спрямо нас. Може да се каже че те са ни надхитрили, създали са такъв дизайн на конституцията относно отделните институции, че по механичен път не би могло да бъде осъществена връзка чрез крехки мостове и кърпежи. Следователно, ако ние започнем да променяме казаното от основателите, ние бихме директно влезли в конфронтация с конституционалната структура, която са изградили”.

1985 - Норман Казънс, почетен председател на организацията планетарно гражданство в света е цитиран заявявайки: “Световното управление се задава, в действителност то е неизбежно. Никакви аргументи за или против не могат да променят този факт.”

1987 - С помощта на Рокфелеровата фондация е спонсорирана “Тайна конституция и нуждата от конституционална промяна”. Някои от твърденията на автора Артър Милър звучат като: “Национализма трябва да се разглежда като опасна социална болест…изисква се нова визия, за да се справим с бъдещето, една нова глобална визия, която ще надскочи националните граници и ще елиминира отровата на националистичните дразги…затова и нова конституция е необходима.”

1988 - Става ясно, че Джордж Буш поддържа фашистки ориентирани елементи в своя екип: Филип Гарино, фримасон бивш член на SS, Никола Назаренко /германска SS дивизия/, Ласлоу Паштор, сътрудник на нацистката партия и бивш член на SS, Ради Славов, член на нацистките български легиони. Това са само няколко примера. Съпредседателят на кампанията на Джордж Буш Джером Бертръм позволява достъпа /емиграцията/ на стотици нацисти в САЩ.

1988 - Джордж Буш предлага използването на старите военни бази като затвори.

1988 - Бившият директор на ЦРУ и тогавашен вицепрезидент Джордж Буш става президент.

1988 - Бившият държавен секретар и член на Съвета за чуждестранни връзки Джордж Болд заявява в интервю от 24.01 пред Ню Йорк Таймс: “ Студената война не за дълго трябва да бъде вид противопоставяне. Нито една от двете страни не би имала намерение да атакува другата ако бихме могли на международно поле да използваме ОН да осъществят връзка със Съветския Съюз, тъй като не за дълго ще се страхуваме, в повечето случаи Съветското вето, тогава ние ще започнем да променяме формата на сегашния свят и бихме могли да извършим нещо полезно. Рано или късно ние имаме намерения да преструктурираме нашите институции така, че те да не бъдат ориентирани единствено към националните държави. Да започнем първо с регионалното равнище и в последствие ще преминем към световно такова равнище”.

1988 декември, 7, - По адрес на ОН съветския президент Михаил Горбачов призовава за взаимен консенсус: “Световният прогрес е възможен единствено в търсене на универсален консенсус, за да можем да се придвижваме напред към Нов Световен Ред”.

1989 - Президентът Джордж Буш въвежда програма за антидрога на стойност 7,8 млн. долара.

1989 - Президентът Джордж Буш изразява пожелание да бъдат изградени външни бази на Луната, както и посещение до Марс.

1989 май, 12, - Джордж Буш кани Съветският Съюз да се присъедини към световния ред. Пред дипломиращите се студенти в Тексас A-M Юнивърсити, Буш заявява че САЩ са готови да приемат Съветския Съюз в “Световния Ред”.

1990 - Големият банков скандал известен като S-L след който Американската банкова система бива прогресивно плячкосана чрез черния проек за финансов бюджет за периода 1980-1990година от водачеството на администрациите на Буш и Рейгън, както и на ЦРУ.

1990 - Световната федералистка асоциация обвинява американската преса. В своето обръщение Ерик Кокс описва световните събития по следния начин: “Жалко е, в същото време много вярно, че слабоумната американска преса не успя да оцени значимостта на всички тези събития. Повечето от федералистите знаят какво се случи…и сега те не се страхуват от биенето на барабана за суверенитета.”

1990 септември, 11, - Президентът Джордж Буш нарича Войната в Залива - възможност за един Нов световен ред. В своето обръщение към конгреса, той заявява: “Кризата в Персийския зали

чакам продължение